Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 81.
Към кръстопътя — продължи на 108.
119
— Виж сега как ще уредим нещата — казва старчето. — И ти нямаш пари, и аз нямам. Обаче за да вървят нещата, всеки ще си определи цената на стоките, пък после ще ги разменяме.
И след дълъг пазарлък двамата се споразумявате за следния ценоразпис:
ТВОИ СТОКИ:
ДОМАТ — 1 грош
КОЧАН ЦАРЕВИЦА — 2 гроша
ЧУКУНДУР (ЦВЕКЛО) — 3 гроша
САПУН — 4 гроша
ДИНЯ — 5 гроша
ЛУЛА НА МИРА — 8 гроша
ПАТКА (макар че Хухавел отчаяно протестира срещу нейното включване в сделката) — 12 гроша
СТОКИ НА СТАРЧЕТО
КРАТУНКА — 1 грош.
ОГЛЕДАЛЦЕ — 3 гроша.
КРИВ МАКАРОН — 2 гроша.
ПРЕНОСИМА ДУПКА (защото всъщност навитото килимче се оказва точно това) — 5 гроша.
КНИЖКА „ВЪЛШЕБНИТЕ ГЪБИ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ“ — 2 гроша.
СТОНОЖКА В БУРКАНЧЕ — 1 грош.
ШИШЕНЦЕ С УНИВЕРСАЛЕН РАЗТВОРИТЕЛ — 2 гроша.
ШИШЕНЦЕ СЪС СУХА ВОДА — 2 гроша.
ВЕХТИ ПАНТАЛОНИ — 1 грош.
УСУКАНА ДЖАДЖА — 4 гроша.
Естествено, в зависимост от предишните събития може някои стоки да не са налице. Това знаеш най-добре самият ти. А и не е задължително да продаваш всичко, с което разполагаш — може тепърва да ти потрябва. Така или иначе, сега остава да проведеш сделката, а след като запишеш какво си придобил, ще трябва да минеш на 158, за да поведеш отряда си обратно към кръстопътя.
120
Посещавал ли си вече тази къща?
Да — мини на 137.
Не — продължи на 150.
121
— Няма да стане тая работа! — решително заявяваш ти и пред слисаните погледи на министрите излизаш от колибата.
Ала отвън те чакат жалните чукундуртски тълпи. Усетили накъде отиват нещата, те надават отчаян вой:
— Бащице…
— Слънце на чукундуртския небосклон…
— Закъде сме без теб?…
— Като слънцето и въздуха…
— Убий ни, но не си тръгвай…
Май трудно ще си пробиеш път през опечаленото множество. Ако решиш да се върнеш в колибата и да приемеш предложението, мини на 19.
Ако държиш на всяка цена да се измъкнеш от чукундуртското село, продължи на 65.
122
— Право да ви кажа, и на мен не ми харесва тая дупка — въздъхваш ти. — Хайде да си вървим.
Видимо ободрени, чукундуртите поемат след теб обратно. Но накъде е това „обратно“?
Към кръстопътя — мини на 131.
Към бялата къща — продължи на 81.
123
— Ама как тъй, шефе! — изпищява Хухавел, когато узнава за решението ти. — Ще умориш горкото хайванче!
— Трай бе, стипца такава! — скарва му се Фърчилан. — Ама че диване! Хората живота си дават за правото дело, пък на него една патка му се свиди.
— Лесно ти е на теб — хленчи Хухавел. — Нали нищо не ти взимат…
Така или иначе съпротивата му е сломена и той мрачно сяда настрани. А сега е време да решиш каква гъба ще дадеш на патката.
Жълта — мини на 107.
Синя — продължи на 140.
Червена — попадаш на 164.
Зелена — прехвърли се на 176.
Черна — отгърни на 193.
124
Храбростта е хубаво нещо, но не и когато си изправен пред чудовищен звяр в подземие с един-единствен изход. Затова тичешком повеждаш дружината си обратно… но накъде впрочем е това „обратно“?
Към бялата къща — мини на 68.
Към кръстопътя — продължи на 89.
125
Щом хапваш парченце от синята гъба, мигновено се смаляваш като мравка и изчезваш пред смаяните погледи на чукундуртите. А резултатът от дребните размери и огромното тегло е печален — пробиваш земята и хлътваш в някаква къртичина, където слисаните чукундурти така и не успяват да те намерят. След дълго и безплодно търсене те поемат обратно към своето село. Уви, експериментите са завършили неуспешно — още дълги дни ще бродиш сред тревите, докато магията престане и постепенно си възвърнеш предишните размери.
Така или иначе твоето приключение завършва дотук.
126
Фърчилан поема динята и безстрашно се отправя към огъня. Щом го зърва в полумрака, едрият таласъм надава свиреп рев:
— Стой! Кой?
— Ще видиш ти кой! — отвръща Фърчилан, после вдига динята с две ръце и замахва.
Със звучно пращене зрелият плод се разбива в главата на таласъма и по физиономията му плъзва лепкав сок. Онзи скача на крака и изревава:
— Дръжте негодника!