Ако продължиш напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите, прехвърли се на 157.
135
Когато изсипваш на масата оскъдните запаси, Мишемориус пак се разплаква — този път от благодарност.
— Каква доблест! — хълца нещастният чародей. — Какво благородство към един окаян клетник! Как да ти се отблагодаря, щедри човече? Проклетите таласъми всичко разграбиха. Ето, вземи поне това.
И той измъква измежду книгите някаква странна метална джаджа — права и гладка.
— Какво е това? — изненадано питаш ти.
— Част от машината за производство на суха вода — обяснява Мишемориус. — Друго нямам. Вземи я, все ще ти свърши работа.
Ако искаш да приемеш подаръка, запиши си, че вече имаш права джаджа. А имаш ли и усукана джаджа?
Да — мини на 191.
Не — продължи на 212.
136
Каква гъба ще опиташ сега?
Жълта — мини на 12.
Синя — продължи на 17.
Червена — попадаш на 29.
Зелена — прехвърли се на 42.
Черна — отгърни на 53.
137
Премахнали ли сте охраната пред вратата?
Да — мини на 173.
Не — продължи на 201.
138
След кратка почивка отново повеждаш чукундуртите напред и скоро забелязвате път — стар, каменист и разбит, но все пак път. Макар да не забелязваш следи, ти не се съмняваш, че таласъмите са минали по него.
Ала един час по-късно работата се усложнява. Достигате кръстопът с три отклонения. Наблизо се издига обрасъл с мъх камък, върху който едва успяваш да разчетеш древен надпис:
НАЛЯВО АКО ТРЪГНЕШ —
ЗА ГЪБИ ЩЕ ХОДИШ
НАДЯСНО АКО ТРЪГНЕШ —
НИКЪДЕ НЯМА ДА СТИГНЕШ
НАПРАВО АКО ТРЪГНЕШ —
ГЛАВАТА СИ ЩЕ ЗАГУБИШ
— Шефе, дай да тръгнем наляво! — обажда се Бабаитко. — Гъбите са хубаво нещо.
— Особено печени — подкрепя го Фърчилан.
— Или на чорбица — добавя Хухавел. — Баба ми правеше много хубава гъбена чорбица.
Не им обръщаш внимание. Сега не ти е до гъбена чорба. Трябва да избереш верния път. И тъй, накъде ще тръгнеш?
Наляво — мини на 7.
Направо — продължи на 88.
Надясно — попадаш на 117.
139
Без да губите време, вие се втурвате напред, хлътвате в пещерата и побягвате надолу по някаква стръмна каменна стълба. Но Фърчилан е бил прав — не разполагате с много време. Изведнъж зад вас се раздават тежките стъпки на едрия таласъм. Заканителните му викове отекват под свода на стълбището.
Продължи на 246.
140
Отчупваш малко парченце от синята гъба и го поднасяш пред човката на патката. Кротката птица с удоволствие поглъща угощението… и пред очите ви се смалява до микроскопични размери. След миг тревата я поглъща. С жален писък Хухавел се хвърля по корем и почва да рови из буренаците, но напразно. Патката е изчезнала безследно.
— Отиде ми горкото хайванче! — вайка се Хухавел.
— Я да мълчиш, че ще ти опаля един по канчето! — сопва се Бабаитко. — Голяма работа, една патка!
Е, няма как, налага се да отбележиш, че оставате без патката на Хухавел. Ако искаш да разбереш действието на останалите гъби, вече няма друга възможност, освен да ги изпробваш върху себе си. За да сториш това, мини на 136.
Ако предпочиташ да не го правиш, продължи на 154.
141
Поемате по средния път и половин час по-късно забелязвате на една поляна край пътя голяма къща от бял камък. Ако искаш да я посетите, мини на 120.
В противен случай продължи на 185.
142
— Разказвай! — кимваш ти.
— Ужасна е тази тайна, предводителю наш — изрича с треперещ глас министър-предателят. — Докато таласъмите тършуваха из селото, аз се разприказвах с един от тях. Нали от малък съм си общителен…
— Ти не разтягай локуми, ами давай по същество — провиква се някой от навалицата. — Какво научи?
— Гибел е надвиснала над главите ни! — театрално възкликва нещастникът и започва да скубе сплъстената си коса. — О, немилосърдна съдба, докога ще тормозиш нас, клетите чукундурти? Знайте, скъпи сънародници, че Дървеняк Първи си е осигурил подкрепата на великия чародей Мишемориус!
Над тълпата се разнася стон.
— Спукана ни е работата!
— По-добре да бягаме вдън гори Тилилейски!
— Щом и Мишемориус е срещу нас, за нула време ще ни направят на бъзе и коприва!