— Чакайте, чакайте! — намесва се един здравомислещ чукундурт. — Туй са само празни приказки. Ами доказателства?
Министър-предателят протяга ръка нагоре. В шепата му блести малко шишенце.
— Ето го доказателството! Задигнах го от джоба на таласъма… нали от малък съм си сръчен… Знаете ли какво е това?
— Откъде ще знаем, като не си ни казал? — логично отбелязва някой.
— Суха вода! Изобретена лично от Мишемориус! И таласъмът каза още, че Мишемориус е направил голяма машина за производство на суха вода. Сега я монтирали в замъка на Дървеняк Първи. Щом заработела тая машина, цялата гора щяла да изсъхне.
— Брех! Не думай! — възкликва най-близкият чукундурт. — Я дай, дай да видя!
И преди да се намесиш, шишенцето плъзва от ръка на ръка. Когато разблъскваш чукундуртите и успяваш да се добереш до него, на дъното са останали само няколко капки. Ала след като ги изсипваш върху дланта си, всяко съмнение изчезва. Водата наистина е съвсем суха — мирише на гнило и изобщо не мокри.
Наоколо чукундуртите унило обсъждат вестта. Преобладават две мнения. Първо — че цялата гора е обречена на гибел. И второ — че за всичко е виновен министър-предателят. Някой дори отново предлага да му оскубят брадата, но на другите не им е до забавления.
Ако смяташ, че трябва незабавно да предприемеш нещо срещу пъкления план на Дървеняк, мини на 5.
Ако оставиш царя на таласъмите да върши каквото си иска, продължи на 39.
143
— Бре! — изненадва се змеят, като ви вижда. — Пак ли сте вие? Нищо де, минавайте си колкото щете, и с пръст няма да ви пипна. Ние, змейовете, помним доброто.
Още веднъж се сбогувате с него, прекосявате тунела и продължавате. Накъде сте се отправили?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 81.
Към кръстопътя — продължи на 108.
144
След като стъпвате на сушата, вие изцеждате дрехите си и продължавате по пътя. Наоколо отново се простират сенчести гори. Ала внезапно пътят се слива с още един — доколкото можеш да прецениш, това е средното разклонение, което идва от кръстопътя.
Накъде ще се отправиш сега?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 157.
Обратно към кръстопътя по средния път — продължи на 141.
145
Преди да му обясниш, че сапунът служи за лична хигиена, таласъмът го захапва и доволно кимва.
— М-м-м! Вкусно! Швейцарски е, нали? Хайде, наливайте си вода и изчезвайте.
Напълваш съдинката си с вода и преминаваш на 177.
146
Няма как, трябва да продължиш. Отхапваш от червената гъба… и с радост усещаш как чувството за тежест изчезва. Е поне от тази неприятност се отърва. Но остават грамадните размери… и избор само между две гъби — синя и черна. Коя от тях ще изпробваш?
Синя — прехвърли се на 181.
Черна — отгърни на 53.
147
Прав е Бабаитко! Откъде накъде ще ви яде този звяр? Без да показваш, че те е страх, ти пристъпваш напред и строго питаш:
— Кой си ти и с какво право си позволяваш да плашиш мирните пътници? Ще ни ядеш, а? Ами че това е престъпление!
— Не е, не е! — ухилва се чудовището и протяга покрай вас огромната си опашка, за да ви препречи пътя назад. — Аз съм змей-горянин. Обявили са ме за застрашен вид, даже в Червената книга съм записан. Тъй че в името на екологията ще трябва да се прежалите.
— Пусни ме, шефе! — репчи се Бабаитко. — Пусни ме да му опаля един по цафарата, че да помни кога е ял чукундурти!
— Не бе, шефе — плахо се моли Хухавел. — Дай с разум да действаме. Аз ще се разбера с тоя звяр.
Останалите двама чукундурти също претендират да оправят положението. На кого ще се довериш?
На Бабаитко — мини на 166.
На Хухавел — продължи на 180.
На Гадолини — попадаш на 198.
На Фърчилан — прехвърли се на 214.
148
— Уф! — недоволно промърморва таласъмът. — Навъдили се едни подмазвачи! Я да ми се махате от кухнята, додето не съм викнал стражата!
Нямаш никакво желание да се срещаш със стражата, затова побързваш да напуснеш.
Мини на 255.
149
При новината за твоята победа из селото избухва неописуемо ликуване. Най-напред чукундуртите се захващат да те разнасят на ръце, като пеят с все сила революционни маршове. Когато това им омръзва, организират народни песни и танци, а сетне пристъпват към импровизиран банкет. Личи си, че умеят и обичат да правят банкети — ядат, та чак ушите им пукат.