Привечер благодарните чукундурти предлагат да те настанят като скъп гост в най-хубавата колиба. Обещават дори да ти осигурят течаща вода и централно отопление.
Силно си изненадан, че в това село има такива модерни удобства, но какво ли не може да се очаква от чукундуртите. Решавай сега каква колиба ще избереш.
С течаща вода и централно отопление — мини на 26.
Само с течаща вода — продължи на 58.
Само с централно отопление — попадаш на 91.
Без такива глезотии — прехвърли се на 109.
150
По твое нареждане чукундуртите се приближават към къщата бавно и безшумно. Оказва се че тази предпазна мярка е била съвсем разумна. След малко различавате между храстите, че пред вратата са застанали на пост двама въоръжени таласъми.
— Да ги нападнем, шефе — бързо предлага Фърчилан.
— И аз тъй викам — подкрепя го Бабаитко. — Като им опаля един по бъклицата…
— Абе, дайте да не си дирим белята — възразява Хухавел. — Не виждате ли, че това не е замъкът на Дървеняк? Ясно ни рекоха, че замъкът е под земята.
Хухавел безспорно има право. Това не е замъкът на Дървеняк. Ако все пак решиш да нападнете таласъмите, мини на 178.
Ако предпочиташ да се върнете на пътя и да продължите, реши накъде ще се отправите:
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 134.
Обратно към кръстопътя — продължи на 185.
151
Уви, в тинестата вода таласъмите са по-бързи и след кратка, ожесточена схватка всички бивате омотани с въжета. Под строга охрана ви отвеждат при царя на блатните таласъми, където набързо бивате обвинени в тероризъм, шпионаж, идеологическа диверсия, подстрекателство и незаконно преминаване на границата.
Като политически затворници само след час се озовавате в клетка на малко кално островче. Някой ден сигурно ще успеете да избягате, но това няма да стане скоро. За жалост твоята мисия завърши с провал.
152
Не знам какво си очаквал, но в малката долина не откриваш абсолютно нищо. Старчето сякаш е потънало вдън земя. Остава ти само да поведеш своята дружина обратно към кръстопътя.
Мини на 187.
153
Вече сте съвсем близо до пещерата, когато в нощната тишина се раздава оглушителното грачене на патката.
— Стой! — долита откъм огъня свиреп рев. — Кой там?
Продължи на 232.
154
— Никакви рискове! — заявяваш ти. — Кой знае какво още може да ни се случи. Хайде да си вървим по пътя.
Ако искаш, можеш да прибереш вълшебните гъби. А ако не знаеш какво е действието им, може би ще е по-добре да ги изхвърлиш. Впрочем, изборът е твой. Запиши си го, след това премини на 172.
155
Позволил ли си на таласъмите да ограбят хранителните запаси?
Да — мини на 169.
Не — продължи на 190.
156
А познаваш ли свойствата на вълшебните гъби?
Да — мини на 183.
Не — продължи на 165.
157
Отряд „Чукундуртски отмъстители“ неуморно продължава напред през гората. Слънцето вече клони към залез, когато забелязвате край пътя стар кладенец. Ако имаш кратунка и искаш да си налееш вода, мини на 194.
Ако нямаш кратунка, но имаш шишенце със суха вода или шишенце с универсален разтворител, може да пожертваш съдържанието и да си налееш чиста вода. За да го сториш, отбележи си в дневника какво губиш и продължи пак на 194.
А ако нямаш никаква подходяща съдинка (или не искаш да се лишаваш от съдържанието на шишенцето), продължи на 240.
158
— Е, хайде, старче, остани си със здраве — казваш ти и се обръщаш към спътниците си. — Дружина, ходом марш към кръстопътя!
Чукундуртите послушно поемат през клисурата. (Ако Фърчилан е избягал, след малко ще го откриете да се спотайва между камънаците с плячката си — кривия макарон.)
Продължи на 187.
159
Гадолини измъква лулата на мира, после хваща Бабаитко за ръката и го повежда към огъня. Щом ги зърва в полумрака, едрият таласъм надава свиреп рев:
— Стой! Кой?
— Свой — безгрижно отвръща Гадолини.
— Как тъй свой? — не се успокоява таласъмът. — Кои сте вие?
— Абе ти не разбираш ли от дума? — тросва се Гадолини. — Свои сме. Хулигани. Хем от най-големите.