— Я! Вълшебни гъби! Отдавна не бях виждал, те се намират много трудно. А знаеш ли как се употребяват?
— Не — отвръщаш ти. — Тъкмо за това исках да те питам.
Чародеят присвива очи и се почесва по тила.
— Чакай да си припомня. Да, точно така… Слушай сега и запомни внимателно. Ако лапнеш от жълтата гъба, ще пораснеш неимоверно. Ама не го прави, много неудобства ще ти създаде. Синята гъба пък ще те смали като мравка. От червената гъба ще олекнеш толкова, че може да хвръкнеш като балон. А от зелената ще натежиш като олово. От черната обаче да не си посмял да хапнеш! Тя е страшно отровна!
Благодариш му за консултацията и преминаваш на 183.
166
— Ела бе, животно! — заканва се Бабаитко. — Ела да ти опаля един по фонтанелата!
Но вместо това змеят го перва с лапа по главата и Бабаитко замаяно отстъпва назад.
— Тъй, а! — обидено мърмори чукундуртът. — Като си по-голям и ще биеш! Ама аз като повикам батко, ще видиш ти!
— Батко му е по-хилав от мен — доверително ти прошепва Хухавел.
И тъй, първият опит за съпротива се провали. На кого от своите спътници ще се довериш сега?
На Хухавел — продължи на 180.
На Гадолини — попадаш на 198.
На Фърчилан — прехвърли се на 214.
167
Няма как, трябва да продължиш. Отхапваш от синята гъба… и с радост усещаш как се смаляваш до предишните размери. Е поне от тази неприятност се отърва. Но остава непоносимата тежест… и избор само между две гъби — червена и черна. Коя от тях ще изпробваш?
Червена — прехвърли се на 195.
Черна — отгърни на 53.
168
— Хайде, без излишни инициативи! — скарваш се ти на Хухавел. — Тук аз командвам.
— Точно тъй, шефе — подкрепя те Бабаитко. — Като му опаля един по канчето, ще види той едни провизии!
Продължи на 212.
169
Ставаш и се отправяш към средата на селото, но не откриваш жива душа. Само тук-там от колибите плахо надничат неколцина чукундурти. Както личи, няма да има наплив от доброволци за опасната мисия. Тъкмо се каниш да теглиш една ругатня по адрес на чукундуртската храброст, когато към теб се задават тримата министри, придружени от четирима млади чукундурти.
Продължи на 184.
170
Пъхваш правата джаджа през прозорчето, после протягаш ръка… и успех! След миг ключовете са в ръцете ти. Трескаво отключваш килията и кимваш на спътниците си.
— Да бягаме!
Изтичвате по къс коридор, отваряте една врата и се озовавате в нов, по-широк коридор. В едната посока той се спуска полегато към земните дълбини. От другата страна забелязваш наблизо стълбище, което води нагоре — несъмнено това е изходът. А точно срещу себе си забелязваш врата в стената на коридора. Какво ще направиш сега?
Ще провериш какво има зад вратата отсреща — мини на 225.
Ще се измъкнеш по стълбището нагоре и ще се откажеш от опасното приключение — продължи на 39.
Ще тръгнеш по коридора към вътрешността на подземния замък — попадаш на 30.
171
След като стъпвате на сушата, вие изцеждате дрехите си и продължавате напред. Минавал ли си вече по този път (макар и в обратната посока)?
Да — продължи на 33.
Не — мини на 75.
172
Трима от спътниците ти веднага се отправят напред, но Хухавел още се мотае и наднича тук-там из храсталаците. Сърдито му подвикваш:
— Абе, ти чу ли какво казах?
— Или искаш да ти опаля един по кубето? — допълва Бабаитко.
— Ама аз билки търся — оправдава се Хухавел. — Таквоз… за настинка… или за ухобол… Тя, баба ми, беше голяма билкарка, та от малък ги познавам…
Ако му разрешиш да потърси билки, мини на 188.
В противен случай продължи на 207.
173
А Мишемориус още ли е пленник на стола си?
Да — мини на 229.
Не — продължи на 256.
174
— Дайте да тръгнем надясно, пък да видим какво ще стане — предлагаш ти.
— Ама нали пише, че доникъде няма да стигнем — обажда се Бабаитко. — Тогава за какво…
— Много ти разбира главата! — прекъсва го Гадолини. — Ами че това може да е номер. За заблуда на противника.
— Абе, не се офлянквайте, ами да вървим! — нетърпеливо възкликва Фърчилан. — Като не стигнем доникъде, можем пак да се върнем.
И ти решително повеждаш славния си отряд по десния път.
Половин час по-късно пътят навлиза в тясна клисура. Скалните стени стават все по-високи. От сянката наоколо лъха влажен хлад.