— Видяхте ли, бе? — мърмори Бабаитко. — Казвах ви аз, ама като не слушате…
Ала внезапно пред вас се появява малка долина, оградена от стръмни канари. И което е най-удивително — наблизо е седнало дрипаво старче, а на тревата пред него се валят най-различни вехтории.
— Добра среща, драги пътници — усмихва се старчето под мустак. — И вие, значи, рекохте да видите дали наистина няма да стигнете доникъде. Е, така си е. От тая долина има само един изход — обратно към кръстопътя.
Изпъшкваш от досада и се обръщаш към чукундуртите.
— Хайде да си вървим, отмъстители.
— Чакайте, чакайте малко — размахва ръка старчето. — Тъй и тъй сте дошли, защо не вземете да купите нещо? Аз съм вехтошар, ще знаете. От туй си изкарвам хляба. На един продам, от друг купя… Огледайте стоката, току-виж нещо ви влязло в работа.
— Ама ние нямаме пари — срамежливо признава Хухавел.
— Нищо де! Като нямате пари, размяна можем да направим. Вие вадите каквото носите в оная торба, пък все ще се спазарим.
Хвърляш поглед върху вехториите на тревата. Като че няма нищо особено: кратунка, огледалце, крив макарон, навито черно килимче, опърпана книжка, стоножка в бурканче, шишенца с бистра и мътна течност, вехти панталони и някакво криво, усукано желязо. Бабаитко любопитно наднича през рамото ти.
— Каква е тая усукана джаджа? — пита той.
— Не знам — свива рамене старчето. — Даде ми я един таласъм срещу две шепи джанки. Ама я виж това огледалце. Питай го кой е най-красив.
Бабаитко поема огледалцето, опулва се насреща му и неуверено изрича:
— Огледалце, огледалце, кой е най-красив на земята?
— Ти, Бабаитко, си най-красив — отговаря тъничко гласче. — Ако те види малката Снежанка, дето е при седемте джуджета, шапката ще й хвръкне!
— Каква е тая Снежанка? — недоумява чукундуртът.
Старчето махва с ръка.
— А, то е дълга история. Някакви семейни разправии с мащеха и прочие. Я вземи сега да надникнеш през тоя крив макарон.
Бабаитко надниква през макарона и ахва.
— Брех! Ами че туй съм аз! И са ме избрали за министър на големите работи! Каква е тая чудесия?
— Така е то, хубавите работи само през крив макарон се виждат — мъдро обяснява старчето, после се обръща към теб. — Е, ще търгуваме ли?
— Нека аз, нека аз! — провиква се Бабаитко.
— Да бе, ти! — презрително го поглежда Гадолини. — С тая дървена глава само си за търговец. Хитрост е необходима, хитрост!
— Не, ум! — възразява Хухавел.
— И бърза реакция — добавя Фърчилан.
На кого ще повериш търговските преговори?
На Бабаитко — мини на 22.
На Гадолини — продължи на 47.
На Хухавел — попадаш на 61.
На Фърчилан — прехвърли се на 94.
Сам ще водиш сделката — отгърни на 119.
175
Макар че сърцето ти се свива от тревога, правиш знак на останалите да изчакат. В това време Хухавел пристъпва напред.
— Ще те излапам, буболечка такава! — яростно изревава змеят. — Суров ще те излапам, та ако ще да се разболея! Да ми погодиш такъв номер!
— Ча-ча-чакай бе, н-н-няма такава работа — заеква Хухавел. — Не разбра ли к-к-какъв номер се получи? Може и да не си огнедишащ, но гледай само каква пушилка вдигаш с тая чудесия. Като я видят, всички ще бягат презглава.
Змеят зяпва от почуда.
— Вярно бе! Брей, имало умни хора… пардон, умни чукундурти на тоя свят. Да сте живи и здрави, скъпи приятели. Хайде, вървете си със здраве, Срамота ще е да ви ям след такава услуга.
Отбележи си, че лулата остава при змея. А след това повеждаш своята дружина… накъде впрочем?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 81.
Към кръстопътя — продължи на 108.
176
Отчупваш малко парченце от зелената гъба и го поднасяш пред човката на патката. Кротката птица с удоволствие поглъща угощението… сетне моментално се изръсва от ръцете на Хухавел и рухва долу с глух тътен.
— Брех, натежа! — слисано се провиква чукундуртът. — Като олово натежа пустата му патка! Ами сега как ще я нося?
— Нищо — утешава го Гадолини. — Може пък някоя друга гъба да я оправи.
— Мислиш ли? — жално подсмръква Хухавел и се обръща към теб с надежда. — Да опитаме, а, шефе?
Ако продължиш да експериментираш с патката, мини на 202.
Ако се откажеш, продължи на 218.
177
Обръщате гръб на кладенеца и продължавате… накъде впрочем?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 43.