Назад, по посока кръстопътя — продължи на 251.
178
Очевидно единият от таласъмите е много благоразумен. Щом твоята дружина изскача от храстите с войнствени крясъци, той моментално си плюе на петите и изчезва в гората. Другият се опитва да окаже съпротива, но Бабаитко още с първия удар го праща в страната на сънищата. Таласъмът глухо ахва и се сгромолясва в нозете ви. Битката е спечелена!
Спираш пред вратата на бялата къща… и сърцето ти се свива. Отвътре долитат горчиви ридания.
Ако искаш да влезеш в къщата, мини на 209.
Ако предпочиташ да се върнете на пътя и да продължите, реши накъде ще се отправите:
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 134.
Обратно към кръстопътя — продължи на 185.
179
— Никакви такива! — ядосваш се ти. — Да сте ме поканили като хората! Хайде сега, останете си със здраве, а аз се прибирам у дома.
И макар че нямаш представа накъде точно трябва да вървиш, ти се упътваш към края на селото. Но само след двайсетина крачки в нозете ти се хвърля ридаеща тълпа чукундурти, чукундуртки и малки, уплашени чукундуртчета.
— Бащице! — вият те като на погребение. — На кого ни оставяш? Как ще живеем без теб? Постой поне за няколко дни! В теб ни е цялата надежда!
Неволно ти става жал за тия окаяни сиромаси. Ако решиш да отстъпиш пред молбите им, мини на 31.
Ако си непреклонен, продължи на 65.
180
Макар че трепери като лист, Хухавел храбро пристъпва напред и строго оглежда змея.
— Слушай сега, драги! Не може то така! Как тъй ще ни ядеш сурови? Знаеш ли колко болести се хващат от сурова храна? Според както казва науката…
— Няма такава работа — ухилва се змеят. — Запалил съм си огънче и ще ви опека.
При тия думи той ви придърпва с опашката си зад близкия завой на тунела, където наистина гори огън.
Работата май съвсем се обърка! Ще оставиш ли Хухавел да продължава умните си ходове?
Да — мини на 222.
Не — продължи на 236.
181
Успех! Парченце от синята гъба те смалява до предишните размери и ти най-сетне въздъхваш от облекчение. Ако все още имаш смелостта да експериментираш с вълшебните гъби, върни се на 136.
Ако не желаеш повече да рискуваш, продължи на 154.
182
— Уплашихме ли те, шефе? — изхилва се Гадолини. — Не бой се, туй беше само за майтап. Пием по още една глътка и тръгваме.
Ала в този момент вратата в дъното се отваря и насреща ви изникват четирима грамадни таласъми.
— Тия пък кои са? — възкликва най-едрият. — Бас държа, че са шпиони.
— Да бе! — присмива му се вторият по големина. — На теб все шпиони ти се привиждат. Ако бяха шпиони, щяха да се спотайват, а не да пият, все едно са си у дома.
— Точно така — потвърждава Гадолини. — Никакви шпиони не сме, а дегустатори, поканени да проверим качеството на виното. Гледайте, не пием нито с чаши, нито с паници, а със специални мерки. Да знаем, един вид, колко сме изпили.
— Ама кой ви е поканил? — недоумява едрият таласъм.
Другият го перва по главата.
— Ама че си прост! Отговорникът по вината ги е поканил, кой друг?
— Точно така — кимва Гадолини.
— Ами добре — промърморва едрият. — Тъкмо го видях преди малко да идва насам. Той ще потвърди, че ги е поканил и всичко е наред. Пък докато дойде… я да си пийнем и ние.
Прехапваш устни. Положението става крайно неприятно. Ако дойде отговорникът по вината, ще бъдете разобличени незабавно. Имаш ли билка-кандилка?
Да — мини на 264.
Не — продължи на 279.
183
— Ама какво да ви дам за спомен, бе? — мърмори чародеят и рови между книгите по масата. — Какво да ви дам? Всичко разграбиха тия пусти таласъми! А! Ето, вземи поне това.
И той измъква измежду книгите някаква странна метална джаджа — права и гладка.
— Какво е това? — изненадано питаш ти.
— Част от машината за производство на суха вода — обяснява Мишемориус. — Друго нямам. Вземи я, все ще ти свърши работа.
Ако искаш да приемеш подаръка, запиши си, че вече имаш права джаджа. А имаш ли и усукана джаджа?
Да — мини на 216.
Не — продължи на 237.
184
— Ето! — гордо възкликва министърът на разните работи. — Виж само какви левенти ти намерихме! Цветът на чукундуртската младеж! Доброволци и половина!
— Да-да! Лесно ти е на теб! — обажда се един от доброволците, дребен чукундурт с черен плащ и мрачна физиономия. — Само знаеш да плямпаш. Доброволци, ама друг път! Изобщо нямаше да тръгнем, ако не беше заплашил, че ще ни отлюспиш от племето.