188
Хухавел дълго лази на четири крака и най-сетне победоносно се завръща с някакво стръкче.
— Уф! — ядосва се Фърчилан. — Толкова време изгубихме заради една тревичка.
— Ама това е полезна билка! — защитава се Хухавел. — Викат й билка-кандилка. Ако я сложиш на някого във виното, или в ракията да речем, моментално пада кьоркютюк пиян.
Ако решиш, можеш да прибереш тази билка. След това продължи на 220.
189
Вече сте съвсем близо до пещерата, когато усещаш ужасен сърбеж в носа. След миг кихавицата ти отеква в нощната тишина като топовен гърмеж.
— Стой! — долита откъм огъня свиреп рев. — Кой там?
Продължи на 232.
190
Ставаш и тръгваш към изхода на колибата, но още преди да си излязъл, чуваш ужасни писъци. Гласът ти се струва познат — май принадлежи на министър-предателя. Изтичваш навън и откриваш, че не си се излъгал. Цялото село се е струпало около нещастния министър. Неколцина по-яки чукундурти го държат притиснат на земята, а наоколо се раздават гневни викове:
— Предател!
— Той е виновен!
— Дайте пинсети да му оскубем брадата!
— И да го нашарим с коприва! На голо!
— Милост, братя чукундурти! — дере се клетникът. — Не съм виновен! Те другите министри го направиха!
— Стойте! — намесваш се ти. — Каква е тая саморазправа?
— Той е виновен! — обажда се един чукундурт. — Заради него тая зима ще изпукаме от глад.
— Как тъй ще изпукате? — изненадваш се ти. — Нали вчера прогоних таласъмите!
Тълпата избутва към теб министъра на разните работи. Той забива поглед в земята, пристъпва от крак на крак и започва да мънка.
— Ами, такова… Ние, значи, с колегата по другите работи… тъй да се каже… предприехме една брилянтна дипломатическа акция.
— Каква акция? — питаш ти и те обзема лошо предчувствие.
— То… таквоз… рекохме да се помирим с таласъмите. През нощта ги пуснахме да оберат запасите, а пък те обещаха да не ни закачат.
— Тиквеници! — избухваш ти. — Дървета с дървета! Чукундури! Защо не ме събудихте?
— А, не сме чукундури — намесва се министърът на другите работи. — Чукундурти сме, има едно „т“ към края. Пък не те събудихме, щото… ами… щото се уплашихме. Знаеш ли като дойдоха по тъмно, какви страхотии разправяха? — Изведнъж той започва да скубе брадата си и да хленчи с тъничък глас: — Гибел е надвиснала над главите ни! О, немилосърдна съдба, докога ще тормозиш нас, клетите чукундурти? Знайте, скъпи сънародници, че Дървеняк Първи си е осигурил подкрепата на великия чародей Мишемориус!
Над тълпата се разнася стон.
— Спукана ни е работата!
— По-добре да бягаме вдън гори Тилилейски!
— Щом и Мишемориус е срещу нас, за нула време ще ни направят на бъзе и коприва!
— Чакайте, чакайте! — намесва се един здравомислещ чукундурт. — Туй са само празни приказки. Ами доказателства?
Министърът протяга ръка напред. В шепата му блести малко шишенце.
— Ето го доказателството! Задигнах го от джоба на старшия таласъм… нали от малък съм си сръчен… Знаете ли какво е това?
— Откъде ще знаем, като не си ни казал? — логично отбелязва някой.
— Суха вода! Изобретена лично от Мишемориус! И таласъмите казаха още, че Мишемориус е направил голяма машина за производство на суха вода. Сега я монтирали в замъка на Дървеняк Първи. Щом заработела тая машина, цялата гора щяла да изсъхне.
— Брех! Не думай! — възкликва най-близкият чукундурт. — Я дай, дай да видя!
И преди да се намесиш, шишенцето плъзва от ръка на ръка. Когато разблъскваш чукундуртите и успяваш да се добереш до него, на дъното са останали само няколко капки. Ала след като ги изсипваш върху дланта си, всяко съмнение изчезва. Водата наистина е съвсем суха — мирише на гнило и изобщо не мокри.
Наоколо чукундуртите унило обсъждат вестта. Преобладават две мнения. Първо — че цялата гора е обречена на гибел. И второ — че за всичко е виновен министър-предателят. Някой дори отново предлага да му оскубят брадата, но на другите не им е до забавления.
Ако смяташ, че трябва незабавно да предприемеш нещо срещу пъкления план на Дървеняк, мини на 55.
Ако оставиш царя на таласъмите да върши каквото си иска, продължи на 39.
191
— Я чакай малко! — трепваш ти и измъкваш от торбата усуканата джаджа. — Ами това знаеш ли какво е?
— Знам, как да не знам — отвръща Мишемориус. — И това е част от машината, само че се оказа сбъркана. Като я монтирах, машината произвеждаше само обикновена вода. Затова я махнах и изработих другата. Сигурно някой от таласъмите я е отмъкнал, когато разграбиха дома ми и ме оставиха на моята клета съдба… О, нещастен ази…