Чародеят отново се разплаква и повече не успяваш да изкопчиш от него нито дума.
Продължи на 226.
192
Гадолини поема царевицата и безстрашно се отправя към огъня. Щом го зърва в полумрака, едрият таласъм надава свиреп рев:
— Стой! Кой?
— Свой — безгрижно отвръща Гадолини.
— Как тъй свой? — не се успокоява таласъмът. — Кой си ти?
— Не питай кой съм, а какво ви нося — отвръща Гадолини и размахва царевицата. — Ето ви тука нещо за хапване.
Таласъмите почват да се облизват, но Гадолини им се скарва:
— Ехей, закъде сте се разбързали? Първо туй нещо трябва да се изпече. Ето, като го сложим в жаравата и ще стане една вкусотия, пръстите да си оближете.
Продължавайки да се облизват, таласъмите се надвесват над огъня. Ала само след две-три минути радостта им отстъпва място на ужас, защото изведнъж царевичните зърна се превръщат в пуканки с оглушителен трясък.
— Вражеско нападение! — изпищява Гадолини. — Обстрелват ни! Спасявайте се, братя!
След пет секунди от таласъмите няма и следа, само откъм горския мрак долита пукотът на строшени вейки.
— Видяхте ли какъв номер им врътнах? — гордо се ухилва Гадолини. — Хайде сега да влизаме.
Мини на 219.
193
Отчупваш малко парченце от черната гъба и го поднасяш пред човката на патката. Кротката птица с удоволствие поглъща угощението… и след по-малко от минута се катурва мъртва. Хухавел надава отчаян рев.
Е, няма какво да се прави. Отбележи си, че вече не разполагате с патка и реши какво ще правиш сега.
Ще експериментираш останалите гъби върху себе си — мини на 136.
Отказваш се от рискованите опити — продължи на 154.
194
Приближавате се до кладенеца и Бабаитко като най-як започва да върти колелото. Обаче работата се оказва по-трудна, отколкото е предполагал.
— Абе, много тежи тая пуста кофа! — пъхти чукундуртът. — С камъни ли са я напълнили?
Не с камъни, а със съвсем друго, както се оказва. Когато най-сетне кофата достига ръба на кладенеца, в нея седи… таласъм.
— По заповед на негово величество Дървеняк Първи употребата на мокра вода е забранена в цялата област! — строго изрича той. — Марш оттук!
— Шефе, нека му опаля един по цафарата — предлага Бабаитко. — Да види той как се забранява!
— Не, шефе! — прекъсва го Хухавел. — Да не почваме с насилие още отсега. Дай да го подкупим, а?
Кого ще послушаш?
Бабаитко — мини на 208.
Хухавел — продължи на 234.
Ако се откажеш от водата и продължиш пътешествието, мини на 177.
195
Успех! Парченце от червената гъба прогонва ужасната тежест и ти най-сетне въздъхваш от облекчение. Ако все още имаш смелостта да експериментираш с вълшебните гъби, върни се на 136.
Ако не желаеш повече да рискуваш, продължи на 154.
196
— Ваше величество! — пронизително се провиква един от таласъмите. — Тъкмо такава джаджа ни трябваше за машината!
— Аха! — ухилва се Дървеняк. — Значи сам ми донесе инструмента за моето дело, нещастнико! Е сега ще станеш свидетел на триумфа ми. Дръжте го!
Преди да сторите каквото и да било, върху вас се нахвърля цяла тълпа таласъми. Стиснати здраво от десетки ръце, вече не можете и да помръднете. Майсторите сръчно монтират усуканата джаджа в грамадната машина и след малко шефът им козирува пред Дървеняк.
— Готово, ваше величество. Машината за производство на суха вода е в пълна изправност.
Дървеняк ти хвърля злобна усмивка, после пристъпва към машината и дръпва един голям лост. След миг отвътре бликва воняща суха вода.
— А сега ги затворете в тъмницата! — заповядва царят на таласъмите.
Премини на 285.
197
Първите разногласия в отряд „Чукундуртски отмъстители“ избухват още преди да сте тръгнали. Всеки от четиримата ти спътници претендира за честта да носи торбата с провизиите.
— Ум трябва за тая работа! — заявява категорично Хухавел. — Затова аз съм най-подходящ.
— Не се ли виждаш, че си слаботелесен, бе нещастнико? — перва го по главата Бабаитко. — Аз трябва да нося торбата, защото съм най-як.
Гадолини и Фърчилан също излагат солидни аргументи в своя полза. Чудиш се кого да избереш за тази важна задача. Дали пък сам да не носиш торбата? Но пък от друга страна… някак не върви да се превиваш под товара, а твоите подчинени да вървят с ръце в джобовете.