211
Остава само още един въпрос — в каква посока да търсите замъка на таласъмите. Нямаш представа къде може да се намира. Но когато споделяш колебанията си, министър-предателят се обажда:
— Аз ги видях, повелителю! На запад тръгнаха. Пък не вярвам замъкът да е много далече. Инак, както се бяха натоварили, нямаше да стигнат до него.
И наистина, когато излизате в западния край на селото, без труд забелязваш следите на таласъмската орда.
— Напред, отмъстители! — провикваш се ти и повеждаш напред малката си дружина.
Продължи на 244.
212
— Ах, клета моя съдба! — отново се разплаква Мишемориус. — О, нещастен ази…
Повече не успяваш да изкопчиш от него нито една дума. Очевидно е, че да стоите тук ще бъде само празна загуба на време.
Премини на 226.
213
Всеизвестно е, че таласъмите ужасно обичат гъби. Дървеняк лакомо налапва гъбата… и изведнъж пораства толкова, че главата му опира в свода на залата.
— Някакъв номер ли се опитваше да ми направиш, нищожество? — изревава царят на таласъмите с див смях. — Е, не успя!
Сетне огромният му юмрук се стоварва върху теб.
Когато се свестяваш, лежиш в тясна килия, а около теб седят унило четиримата чукундурти.
Продължи на 285.
214
Фърчилан пристъпва напред и безстрашно поглежда змея.
— Добре де, ще ни ядеш. Съгласен съм. Като ти е толкоз мерак — яж ни.
Ахваш. Не си очаквал един от верните ти чукундурти да изрече подобни думи. Ако незабавно отнемеш думата на Фърчилан, мини на 228.
Ако го оставиш да говори, продължи на 247.
215
— Каква е тая джаджа? — ядосва се таласъмът и те халосва с нея по главата, а после я запокитва в кладенеца. — Вие подигравате ли ми се? Марш веднага оттук! Никаква вода за вас!
— Дай да му опаля един, бе шефе! — моли се Бабаитко.
Ако му разрешиш да го стори, мини на 208.
Ако се откажеш от водата и продължиш пътешествието, мини на 177.
216
— Я чакай малко! — трепваш ти и измъкваш от торбата усуканата джаджа. — Ами това знаеш ли какво е?
— Знам, как да не знам — отвръща Мишемориус. — И това е част от машината, само че се оказа сбъркана. Като я монтирах, машината произвеждаше само обикновена вода. Затова я махнах и изработих другата. Сигурно някой от таласъмите я е отмъкнал, когато разграбиха дома ми.
Продължи на 237.
217
Мини на 227.
218
Патката наистина тежи като олово и ще трябва да я изоставите. Ако това е решението ти, отбележи си го.
Ако си размислил и искаш да дадеш на патката някоя от другите гъби, мини на 202.
Ако решиш да експериментираш с гъбите върху себе си, продължи на 136.
А ако не искаш да рискуваш, ще попаднеш на 154.
219
Предпазливо се вмъквате в пещерата и започвате слизане по дълго и стръмно каменно стълбище.
— Нямат ли край тия стъпала, бе? — пуфти Бабаитко.
Оказва се, че имат. Най-сетне спирате в подножието на стълбището.
Продължи на 270.
220
Накъде отивате?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 231.
Обратно към кръстопътя — продължи на 75.
221
Подаваш тежката лула на Бабаитко, който моментално започва да раздава свирепи удари наляво и надясно. След по-малко от минута таласъмите са натъркаляни между бъчвите.
— Да би мирно седяло, не би чудо видяло — мъдро заявява Гадолини. — Хайде да вървим.
Отправяте се към вратата в дъното, но ненадейно забелязваш отстрани друга малка вратичка. Ако искаш да провериш какво има зад нея, мини на 260.
Ако предпочиташ да продължите напред, прехвърли се на 281.
222
— Че за какво ти е огън? — озадачава се Хухавел. — Според както казва науката, змейовете са огнедишащи животни. Само като ни пуснеш две-три пламъчета…
„Въх!“, както казват чукундуртите. По всичко личи, че Хухавел ще забатачи работата. Ако незабавно го прекъснеш, мини на 236.
Ако го оставиш да говори, продължи на 4.
223
Бързо запушваш устата на Гадолини и го дръпваш назад.
— Ама чакай бе, шефе! — протестира той. — Аз… таквоз…
— Млък! — строго заповядваш ти и се обръщаш към останалите. На кого ще се довериш, след като Гадолини не оправда доверието ти?