234
— Виж какво, драги — казваш ти. — Не може ли да си затвориш очите? Пък ние ще ти се отблагодарим за водата.
— Подкуп, а? — кресва таласъмът. — Ще подкупвате един служител на негово величество Дървеняк Първи! Може! Давай каквото ще даваш.
Какво ще му дадеш?
Шишенце суха вода — мини на 9.
Огледалце — продължи на 25.
Крив макарон — прехвърли се на 64.
Кочан царевица — попадаш на 100.
Калъп сапун — отгърни на 145.
Книжка „Вълшебните гъби по нашите земи“ — премини на 163.
Стоножка в бурканче — продължи на 186.
Чифт вехти панталони — отгърни на 199.
Усукана или права джаджа (по твой избор) — попадаш на 215.
Ако се откажеш от водата и продължиш пътешествието, мини на 177.
235
— Я! — зяпва таласъмът. — Ама вие значи сте врагове на Дървеняк! Бравос! Тъй му се пада на проклетника! Толкоз години ме тормози… Аз съм, дето се вика, баш-бая главен готвач, пък той ще ме кара да готвя със суха вода! Сухоежбина ще ме кара да готвя, дървенякът му с дървеняк…
— Къде можем да го намерим? — обажда се Фърчилан.
Таласъмът махва с ръка.
— Лесно ще го намерите. То, сегашният замък не е голям като едно време. Вървете все направо и ще стигнете при Дървеняк.
Мини на 255.
236
Бързо пристъпваш напред и запушваш устата на Хухавел. Не можеш да се надяваш на него в тази ситуация. На кого ще се довериш в такъв случай?
На Бабаитко — мини на 166.
На Гадолини — попадаш на 198.
На Фърчилан — прехвърли се на 214.
237
Напускате благодарния Мишемориус и се връщате на пътя. Накъде ще продължите сега?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 134.
Обратно към кръстопътя — продължи на 185.
238
Под напора на Бабаитко вратичката изпращява и се отваря. Чукундуртите прекрачват навътре… и ахват в един глас.
Попаднали сте в царството на изобилието. От тавана висят гроздове суджуци и пушени бутове, наоколо се извисяват качета сланина и сирене, край стените се трупат камари от пити кашкавал. По-нататък смътно различаваш чували, кошове, сандъци… Ясно е като бял ден, че сте попадали в склада за хранителни припаси.
— Еха-а-а! — провиква се Бабаитко. — Сега ще се наядем като хората… пардон, като чукундуртите!
В очите на цялата ти дружина пламва алчен блясък.
Продължи на 272.
239
— Напред, отмъстители! — призоваваш ти и пръв тръгваш напред.
Подир теб всички нагазват в блатото. Впрочем, не всички — Гадолини е подкупил Бабаитко да го носи на гърба си срещу парче вехт канап. Отначало калната вода стига само до глезените ви, но малко по малко стига до коленете, до кръста…
— Ще се издавим, шефе! — уплашено подвиква Хухавел. — Да се връщаме, а?
— Няма страшно! — успокоява го Гадолини от раменете на Бабаитко. — Малко вода няма да ни навреди.
Кого ще подкрепиш?
Хухавел — мини на 205.
Гадолини — продължи на 249.
240
Оглеждаш кладенеца и махваш с ръка.
— Добре беше да налеем малко вода, но няма в какво.
— Слушай, шефе, от издълбана диня става чудесна манерка — обажда се Хухавел.
Поглеждаш го с изненада. Гледай го ти, чукундуртът му с чукундурт! Той бил и изобретателен!
Ако имаш диня и я пожертваш, за да си изработиш манерка, продължи на 18.
В противен случай ще трябва да се откажеш от водата и да продължиш напред — на 43.
241
Макар и чукундурт, Гадолини не може да е чак толкова прост. Оставяш го да говори и с изтръпнало сърце изчакваш да видиш как ще се развият нещата.
— Е, тъй да бъде — скръбно подсмръква Гадолини. — Като ще ни ядеш, поне да е по-бързо. Хайде сега затвори очите и кажи „А-а-а-а“.
Змеят послушно затваря очи и зяпва широко. Гадолини извръща глава, намига ви и вие хуквате обратно в посоката, от която сте дошли. Впрочем, коя е тази посока?
Към кръстопътя — мини на 89.
Към бялата къща — продължи на 68.
242
Мини на 250.
243
— Всичко започна съвсем невинно — хлипа Мишемориус. — Напоследък страдам от ревматизъм, та влагата взе да ме дразни. И почнах да си мисля колко хубаво би било да изобретя разни сухи работи. Сухо вино, сух салам, сухо мляко, суха супа… Обаче за всичко това трябваше да има суха вода. Е, аз съм голям изобретател. Седнах и създадох сухата вода.