— Велик учен, шефе! — възкликва Хухавел и се обръща към чародея. — А после какво стана?
— После се появи онзи проклет Дървеняк — изплаква Мишемориус. — Излъга ме, че щял да прави фабрика за суха супа. А пък аз като последен глупак се хванах на въдицата и му направих машина за производство на суха вода. Едва по-късно узнах какви са в действителност сатанинските му планове. Ала вече нищо не можех да сторя.
— Как тъй? — изненадва се Фърчилан. — Нали уж си чародей? С една-две магии можеш да разгониш таласъмите.
Мишемориус се разплаква още по-силно.
— Можех. Но ако знаете само какво чудовищно коварство проявиха! Първо ми строшиха магическия жезъл, а после… после… Не, нямам сили да го изкажа!
— Кажи де, кажи — утешава го Хухавел. — Не си първият мъченик на науката.
— Залепиха ми панталона с туткал за стола — изплаква най-сетне Мишемориус. — И сега не мога да мръдна оттук.
— Ами че свали го тоя проклет панталон — предлага Хухавел.
Мишемориус подсмръква жално.
— Да-да! И къде ще ходя без гащи? Да ми се смеят хората. Вижте го, ще рекат, уж голям чародей, пък без гащи тръгнал.
Хухавел се замисля, после изтичва навън и след малко се връща с панталоните на поваления таласъм.
— Ето, вземи това.
Но панталоните са толкова мръсни и дрипави, че чародеят само им хвърля един поглед и унило поклаща глава.
— Абе, тук ще си стоя. Тя моята свърши…
И той отново се разплаква.
— Да си вървим, шефе — предлага Бабаитко. — Нали ти рекох, хак му е. Друг път да знае как се изобретява.
Ако си съгласен да оставиш Мишемориус на печалната му участ, мини на 226.
Ако искаш да помогнеш на нещастника, продължи на 11.
244
През цялото утро неуморно вървите напред през ливади, горички, пущинаци, поточета и долчинки. Тук-там различавате дирята на таласъмите, но когато наближава пладне, почвата става камениста и следите изчезват. Продължавате в същата посока, макар че вече нищо не ви подсказва дали сте на прав път или не.
— Уф, изморих се — промърморва по някое време Бабаитко. — Дайте да спрем за почивка и да хапнем по нещо.
— Никакви такива! — строго възразяваш ти. — Ако искате, ще спрем да починем. Обаче съдържанието на торбата ще пазим за краен случай.
При тия думи те обзема лека тревога. Трябва да провериш какво става с торбата. На кого си поверил да я носи?
На Хухавел — мини на 15.
На Бабаитко — продължи на 36.
На Фърчилан — прехвърли се на 69.
На Гадолини — попадаш на 80.
Сам носиш торбата — отгърни на 105.
245
С нисък поклон таласъмът отваря една врата и посочва навътре.
— Заповядайте, скъпи гости! Радост наша ненагледна, дето се вика…
Прекрачвате прага… и се озовавате в тясна килия. Преди да реагирате, вратата се захлопва зад вас. През тясното прозорче върху нея наднича ухилената физиономия на таласъма.
— Шпиони сте, познах ви от пръв поглед — киска се той. — Ама и аз не съм вчерашен. Е, полежете си сега тук. Друго не заслужавате!
И таласъмът се отдалечава по мрачния коридор.
Пристъпваш към вратата на килията и надникваш навън през тясното прозорче. Изведнъж сърцето ти трепва. На една кука, забита в отсрещната стена, виси връзка ключове. Провираш ръка през отвора, ала колкото и да се протягаш, не ти достига поне една педя, за да докоснеш ключовете.
Очевидно ще трябва да си послужиш с нещо. Но какво можеш да измъкнеш от торбата сега?
Права джаджа — мини на 170.
Усукана джаджа — продължи на 265.
Крив макарон — прехвърли се на 278.
Преносима дупка — попадаш на 286.
Ако нямаш нито един от изброените предмети, отгърни на 262.
246
Ако имаш царевица, мини на 13.
Ако имаш сапун, продължи на 38.
Ако нямаш нито едното, нито другото, попадаш на 84.
А ако имаш и двете, избери с кое предпочиташ да се разделиш и премини на съответния епизод.
247
— Ама все пак трябва да има някакъв ред — строго продължава Фърчилан. — Не може то така безразборно да е яде.
— Че какъв ред да има? — обърква се змеят. — Аз ако ви река да се подредите, знаеш ли какво ще стане? Всеки ще се натиска да е последен.
— Точно така — кимва Фърчилан. — Затова подреждането трябва да става по обективни критерии. Знаеш ли какво ще направим? Конкурс.