Выбрать главу

Продължи на 295.

288

— Каква е тая гадост? — навъсва се Дървеняк. — Ти подиграваш ли се с мен?

Ако искаш да му предложиш по-подходящ подарък, върни се на 258 и направи нов избор.

Ако смяташ, че е време да го нападнеш, продължи на 283.

289

Отчаяно измъкваш цвеклото и замахваш срещу царя на таласъмите. Ала в този момент се случва нещо неописуемо.

Над цвеклото избухва ослепително сияние и във въздуха се появява безплътният образ на стар, достолепен чукундурт в бели одежди. Хухавел, Бабаитко, Фърчилан и Гадолини веднага се просват по очи с пронизителен вик:

— Духът на свещения чукундур!

Из залата се разнася тътнещият глас на духа:

— Дървеняк, ти стори велики злини на моя верен народ. Дойде време да плащаш!

В ръцете му се появява златна съдинка с вода.

— Милост! — изпищява царят на таласъмите.

Ала духът на свещения чукундур без колебание плисва съдинката право в лицето му и изчезва.

Продължи на 294.

290

— Ваше величество! — пронизително се провиква един от таласъмите. — Тъкмо такава джаджа ни трябваше за машината!

— Аха! — ухилва се Дървеняк. — Значи сам ми донесе инструмента за моето дело, нещастнико! Е сега ще станеш свидетел на триумфа ми. Дръжте го!

Преди да сторите каквото и да било, върху вас се нахвърля цяла тълпа таласъми. Стиснати здраво от десетки ръце, вече не можете и да помръднете. Майсторите сръчно монтират усуканата джаджа в грамадната машина и след малко шефът им козирува пред Дървеняк.

— Готово, ваше величество. Машината за производство на суха вода е в пълна изправност.

Дървеняк ти хвърля злобна усмивка, после пристъпва към машината и дръпва един голям лост.

Клетият Дървеняк! Той не знае онова, което може би си научил от Мишемориус (а може и да не си го научил, но поне сега ще го разбереш). Усуканата джаджа е дефектна. С нея машината е в състояние да произвежда само най-обикновена вода.

И наистина, след миг право върху слисания цар на таласъмите бликва струя бистра вода.

Мини на 294.

291

— Я млъквай! — скарваш се ти на Бабаитко и чукундуртът обидено се отдръпва в ъгъла.

Възцарява се печално настроение. Вече не ви е до песни.

Мини на 285.

292

Всеизвестно е, че таласъмите ужасно обичат гъби. Дървеняк лакомо налапва гъбата… и изведнъж с див писък рухва на пода в предсмъртна агония. Може случайно да си чувал древното предсказание, че царят на таласъмите щял да умре от вода. Е, какво да се прави — понякога и предсказанията грешат.

Мини на 295.

293

— Ще биеш, а? — пискливо виква таласъмът. — Като съм по-малък и ще ме биеш, така ли? Сега ще ти дам да разбереш!

И той с всичка сила забива вилицата в ръката ти. Ахваш от изненада и посягаш да го удариш, но таласъмът пъргаво скача от масата и изчезва в някаква миша дупка.

Оглеждаш още веднъж кухнята, но не виждаш нищо интересно и преминаваш на 255.

294

Щом първите капки вода докосват Дървеняк, царят на таласъмите надава пронизителен писък и започва да се топи. След броени секунди от него остава само локва мътна, зловонна течност.

Може би знаеш, а може би и не, но според едно древно предсказание Дървеняк ще умре от вода. И сега това предсказание се сбъдна — благодарение на теб!

Продължи на 295.

295

Виждайки гибелта на своя цар, таласъмите с писъци се хвърлят в нозете ти.

— Милост, господарю!

— Не ни затривай!

— Челяд имаме!

— Каквото заповядаш, това ще сторим!

— Само ни пощади!

— Тишина! — провикваш се ти. — Чуйте моята воля! Ще пощадя жалкия ви живот, но само при едно условие: да върнете всичко ограбено там, откъдето сте го задигнали. Инак ще си имате работа с мен! Запомнихте ли?

— Браво, шефе! — прошепва Гадолини. — Голям номер му врътна на оня гадник. По-добър и аз не можех да извъртя.

Което си е истина — истина е. Но Дървеняк заслужи своята гибел. А ти… е, твоето приключение завършва дотук. Остава да се прибереш в своята колиба насред гората и да заживееш спокойно. Поне за известно време. Кой знае, някой ден може пак да тръгнеш по пътеката на приключенията…