— Сега е моментът! — провиква се Фърчилан. — Да бягаме!
— Чакайте! — протестира Хухавел. — Недейте да бягате! Това е недоразумение. Всичко ще обясня.
Кого ще послушаш?
Фърчилан — мини на 32.
Хухавел — продължи на 56.
24
Или все пак камъкът ви е излъгал, или просто от вас не стават гъбари. След дълго лутане из гората най-сетне откривате само няколко гъби. При това странни — едри и шарени. Всяка в различен цвят — жълта, синя, зелена, червена и черна.
Бабаитко боязливо оглежда чудноватите гъби и прошепва:
— Не ми харесва тая работа, шефе. Гъбите май са вълшебни.
— Абе, стига си говорил глупости! — прекъсва го Фърчилан. — Дай сега бързичко да си ги опечем.
— И като станеш после на жаба, ще видиш едни гъби — мрачно заявява Гадолини. — Вие както щете, ама аз вълшебни гъби не ям.
Гадолини определено е прав. Дори и да не са вълшебни, гъбите може да са отровни. Затова категорично забраняваш всякакво ядене.
Имаш ли книжката „Вълшебните гъби по нашите земи“
Да — мини на 63.
Не — продължи на 98.
25
Когато огледалцето му казва, че е най-красив на земята, таласъмът изпада във възторг. Без повече да ви обръща внимание, той се отдръпва настрани с безценната придобивка. Напълваш съдинката си с вода и преминаваш на 177.
26
Още щом влизаш в колибата, разбираш какво са имали предвид, като говореха за централно отопление — огнището се намира точно в средата. Обаче колкото и да се оглеждаш, не виждаш никъде нито капка вода.
— Къде ви е течащата вода? — обръщаш се ти към министъра на разните работи.
Той размахва ръка нагоре.
— Виждаш ли я онази дупка горе на тавана? Като завали, през нея ще ти тече колкото искаш.
— Чукундуртска ви работа — заявяваш ти и се приготвяш за сън.
Уви, нощта не е твърде приятна. Малко преди полунощ започва да вали като из ведро, а проклетата дупка се намира точно над огнището. Естествено, огънят изгасва и ти чак до сутринта зъзнеш, омотан като пашкул в парцаливите завивки. Когато се развиделява, дъждът спира, но злото вече е сторено — гърлото те боли и кихаш на поразия. Отбележи си, че си настинал и премини на 155.
27
— Я, пак идат нашите приятели! — радостно ви посрещат блатните таласъми. — Ама вие какво така само обикаляте насам-натам?
— Тя, работата на командосите, не е лесна — гордо заявява Бабаитко.
И вие спокойно прекосявате блатото. В коя посока отивате?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 144.
Обратно към кръстопътя — продължи на 171.
28
Няма как, предаваш на старшия таласъм всичките си придобивки.
— Ехе-е-е-е! — радостно възкликва той. — Я гледай колко богатства са натрупали експлоататорите на трудовия народ! А сега да ми се махате от главата! Вървете напред, оттук нататък става по-плитко.
И наистина, скоро започвате да излизате от блатото.
В коя посока вървите?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 144.
Обратно към кръстопътя — продължи на 171.
29
Щом отхапваш от червената гъба, за миг ти се завива свят, обзема те чувство на неописуема лекота… и после виждаш как чукундуртите стремително се отдалечават надолу. Но всъщност самият ти летиш нагоре в небето, където лекият ветрец те подема и те отнася надалеч. Уви, експериментите са завършили неуспешно — още дълги дни ще се носиш из облаците, докато магията престане и постепенно се спуснеш на земята.
Така или иначе твоето приключение завършва дотук.
30
Продължавате напред по коридора и след малко се озовавате в огромно подземие, пълно с бъчви. Наоколо се носи тежкият дъх на вино.
— Винце, шефе, винце! — развълнувано възкликва Бабаитко. — Дай да си пийнем малко!
— За кураж — подкрепя го Фърчилан.
— И блясък в очите — допълва Хухавел.
Поглеждаш ги строго.
— Никакво пиянство не разрешавам при изпълнение на служебните задължения!
— Е-е-е, що си такъв, бе шефе? — въздъхва Гадолини. — Ние само по мъничко. Обещавам ти да пием с мярка.
Ако разрешиш на чукундуртите да пийнат с мярка, мини на 253.
Ако забраниш категорично, продължи на 261.
31
— Хубаво де, стига сте хленчили! — викваш ти с цяло гърло, за да надвикаш плача на уплашените чукундурти. — Ама обяснете все пак…