Выбрать главу

— Министрите ще ти обяснят! — провиква се тълпата и с възторжени възгласи те грабва на ръце.

Преди да се опомниш, вече седиш в някаква колиба, а насреща ти са застанали в почтителни пози двамата белобради чукундурти. Зад тях смутено се свива трети — по-дрипав и по-мръсен от всички останали.

— Кои сте вие? — питаш ти с леко нетърпение. — Ще ми обясни ли най-сетне някой какво става?

— О, спасителю наш, аз съм министърът на разните работи — отговаря първият старец.

— А пък аз съм министърът на другите работи — покланя се до земята вторият, при което неволно си застъпва брадата и се захлупва по нос.

Тъй като третият гузно мълчи, ти отново питаш:

— Ами онзи зад вас?

— А, остави го — небрежно махва с ръка министърът на разните работи. — Той е министър-предател.

— Да не искаш да кажеш „министър-председател“?

— А, не, точно министър-предател — обажда се министърът на другите работи, който вече е успял да се изправи.

— Че за какво ви е министър-предател? — изненадваш се ти.

— О, много е важен, благодетелю! — обяснява министърът на разните работи. — Тъй и тъй нещата не вървят. Ако си нямаме министър-предател, по кого ще плюе народът?

— Е, ваша си работа — свиваш рамене ти. — А сега кой ще ми обясни от какво трябва да ви спасявам.

— Обяснявай ти — обръща се към колегата си министърът на другите работи. — Обясненията спадат към разните работи.

— А, не, ти обяснявай! — сопва се онзи. — Обясненията са към другите работи.

— Слушайте, ако не получа незабавно обяснение, ставам и си тръгвам — заплашително изричаш ти. — Пък да видим дали после и тримата няма да ви направят министър-предатели.

Заплахата явно е много страшна, защото тримата почват да обясняват един през друг:

— Таласъмите!

— Те, те! Пратиха ни дипломатическа нота!

— Искат да ни оберат!

— Данъци!

— Дървеняк Първи!

— Момент! — намесваш се ти. — Какъв е тоя Дървеняк Първи? Имаше навремето един Тиквеняк Първи, обаче той отдавна е на онзи свят.

— А пък Дървеняк е негов син — плахо обяснява министърът на разните работи. — Обявил се е за цар на таласъмите.

— И е изградил нов замък вместо онзи, дето ти го разруши — добавя министърът на другите работи.

— Ама под земята, та никой не го знае къде се намира — обажда се министър-предателят.

Разперваш ръце.

— Е, хубаво. Ами аз с какво мога дави помогна?

— Ще ни станеш министър на външните работи! — възкликват тримата в хор. — Като предприемеш дипломатически мерки, Дървеняк ще се уплаши от теб и няма да ни граби.

Ако си съгласен да станеш чукундуртски министър на външните работи, мини на 102.

Ако откажеш, продължи на 121.

32

— Сега не е моментът за обяснения! — викваш ти. — Не виждаш ли, че щом се опомни, ще ни излапа?

И всички хуквате… накъде впрочем?

Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 68.

Към кръстопътя — продължи на 89.

33

Скоро наближавате горичката, където Бабаитко предлагаше да берете гъби. Е, набрахте ли?

Да — мини на 46.

Не — продължи на 71.

34

След по-малко от минута грейналият Мишемориус обува панталоните и радостно започва да подскача из стаята. Отбележи си, че вече нямаш вехти панталони и продължи на 128.

35

— Мирни ли? — оглежда те подозрително таласъмът. — Те, всички така разправят, пък после се оказват я разбойници, я някакви други злодеи. С какво ще докажеш, че сте мирни пътници?

Ако имаш лула на мира, мини на 86.

В противен случай премини по свой избор на 103 или 129.

36

Отваряш торбата и се хващаш за главата. Бабаитко е нахвърлял вътре провизиите по най-калпавия начин: първо доматите, върху тях царевицата, сетне сапуна, цвеклото, динята и най-отгоре се мъдри тежката лула на мира. Естествено, доматите са станали на пюре, а динята е цепната. Налага се спешно да изядете похабените провизии.

— Край! — заявяваш ти. — Отсега нататък сам ще нося торбата.

Отбележи си загубата на доматите и динята, а след това премини на 138.

37

Както вече бе казано, лулата на мира е издълбана от цял пън. Щом грабва тежкото дърво, Бабаитко започва да раздава свирепи удари наляво и надясно.

— Ха така! — пъхти едрият чукундурт. — На ти на тебе по куфалницата! А на теб по кубето! Ето ти и на теб, да не речеш, че ми се свиди.