Другите двама незабавно го избутват настрани и заемат безопасното място. Но ти не им обръщаш внимание, защото погледът ти е прикован към горичката отвъд ливадата. Измежду дърветата един след друг започват да излизат въоръжени до зъби таласъми. Тихичко подсвирваш от изненада. Трябва да са поне стотина на брой. И цялата тази сган заплашително се задава насреща ти.
Вече се чудиш дали да не си плюеш на петите, когато таласъмите спират на десет крачки от теб. Предводителят им се обръща с гръб към теб, размахва дебела сопа и всички други пропяват в хор:
— Со-о-о-о-ол!
Сетне настава тишина.
— Каква сол бе, каква сол? — уплашено подвиква министър-предателят. — Сол ли искате да ви дадем?
— Това е нота, тикво зелена! — обяснява водачът на таласъмите. — Дипломатическа нота, ако искаш да знаеш.
— И какво означава? — пита с изтънял глас министърът на другите работи.
— Означава, че ако до един час не ни предадете всичките си хранителни запаси, ще ви натъпчем в миша дупка.
— Не ща! — провиква се министърът на разните работи. — Страх ме е от мишките!
— Ти мълчи! — прекъсва го неговият колега и се обръща към таласъма. — Ама чакай сега, любезни, то не може така. Ако ни вземете всичко, какво ще ядем през зимата?
— Трънки! — изхилва се някой от ордата таласъми.
— И глогинки! — добавя друг.
— Печени! — уточнява трети.
Е, нещата май тръгват от зле по-зле. И за съжаление в момента всичко зависи от теб. Какво ще направиш сега?
Ще се съгласиш да предадеш на таласъмите всички хранителни запаси — мини на 96.
Ще отхвърлиш претенциите им — продължи на 114.
52
Двамата почват да си разменят през прозорчето все по-обидни реплики. Накрая надзирателят не издържа, отключва килията, нахълтва с размахана тояга… и Бабаитко го просва още с първия удар.
— Да бягаме! — провикваш се ти.
Изтичвате по къс коридор, отваряте една врата и се озовавате в нов, по-широк коридор. В едната посока той се спуска полегато към земните дълбини. От другата страна забелязваш наблизо стълбище, което води нагоре — несъмнено това е изходът. А точно срещу себе си забелязваш врата в стената на коридора. Какво ще направиш сега?
Ще провериш какво има зад вратата отсреща — мини на 225.
Ще се измъкнеш по стълбището нагоре и ще се откажеш от опасното приключение — продължи на 39.
Ще тръгнеш по коридора към вътрешността на подземния замък — попадаш на 30.
53
Само това не биваше да правиш! Щом отхапваш от черната гъба, по тялото ти пробягват ледени тръпки и след броени секунди рухваш мъртъв пред ужасените погледи на чукундуртите. Това е краят на твоето приключение.
Лека ти пръст, доблестни храбрецо! Но за да не започваш цялата история отначало, върни се на 136.
54
— Да бягаме! — провикваш се ти и повеждаш чукундуртите в отстъпление.
— А, бягат! — изревава водачът на блатните таласъми. — Дръжте експлоататорите, братя!
И цялата тумба се хвърля подир вас.
Сега всичко зависи от съдбата. Избери продължението — 130 или 151.
55
— Тишина! — извикваш ти. — След като сте ме избрали за външен министър, чуйте какво ще ви кажа. Сатанинските планове на Дървеняк не бива да се осъществят в никакъв случай. И с това ще се заема лично аз. Още тази сутрин потеглям към новия замък на таласъмите. Искам след половин час насред селото да се явят всички доброволци за участие в тази опасна, но почетна мисия.
Чукундуртите изревават възторжено.
— Жална им майка на таласъмите! — коментира някой до теб. — Ще се оталасъмчат набързо.
Друг перва министър-предателя по главата.
— Видя ли бе? Това се казва министър, а не предател като тебе.
През следващите десетина минути настроението в селото е тържествено. Чукундуртите те разнасят на ръце и пеят революционни песни. Но когато наближава часът за събиране на доброволците, тълпата почва да оредява. Ту един, ту друг се сеща за някаква спешна работа и изчезва между колибите. Накрая оставаш съвсем сам насред селото. И тъкмо се каниш да теглиш една ругатня по адрес на чукундуртската храброст, когато към теб се задават тримата министри, придружени от четирима млади чукундурти.
Продължи на 184.
56
Макар че сърцето ти се свива от тревога, правиш знак на останалите да изчакат. В това време Хухавел пристъпва напред.
— Ще те излапам, буболечка такава! — яростно изревава змеят. — Суров ще те излапам, та ако ще да се разболея! Да ми погодиш такъв номер!