Процесията неуверено спря, защото и други се присъединиха към нейните крясъци, трогнати от сърцераздирателните думи на жената. Обесете вожда на въстаниците, гневно крещяха те. Настъпваха все по-напред — една шайка одърпани люде, прострели нагоре ръце, които ръкомахаха като обезумели. Войниците се опитваха да ги държат настрани с пиките и копията си и командващият офицер им заповяда да се отдръпнат.
Никой не забеляза как решетката на канализацията се вдигна точно там, където беше спряла каруцата, и никой не видя тъмните силуети, които един по един се плъзнаха в мрака и се скриха под колата.
— Обесете го веднага тук! — крещеше тълпата и се блъскаше във войниците. Федеративният офицер бе извадил меч и разярено викаше на хората си да разчистят пътя.
В този момент сенките изникнаха изпод каруцата от всички страни — някои скочиха на капрата при кочияша, другите се вмъкнаха вътре. Кочияшът и офицерът изхвърчаха на улицата, като се държаха с ръце за гърлата. И други войници бяха изхвърлени отзад и се пльоснаха един върху друг на пътя, окървавени и неподвижни. Войниците, обкръжили каретата, се обърнаха инстинктивно, за да видят какво става. И само след миг половината бяха повалени, прободени от камите на независимите, които бяха предизвикали суматохата сред тълпата. Надигнаха се викове и вой, а войниците се защураха напред-назад като обезумели и се опитваха да измъкнат оръжието си.
Морган Лех се появи на капрата, хвана поводите и подвикна на конете. Каруцата се спусна напред, конете препуснаха като подплашени. Войниците се хвърлиха кьм Планинеца, като се опитваха да му пресекат пътя, но Мати Ро се появи там на минутата, размаха меча си и ги посече на място. Каруцата проби главната колона, конете стъпкаха някои от хората под копитата си, а други бяха смазани под колелата. Морган държеше поводите и обърна каруцата към една странична улица. Зад тях битката продължаваше, мъжете се бяха вкопчили един в друг и размахваха оръжия. Колоната на Федерацията бе разбита. Останали бяха шепа хора.
Дамсон Рий препускаше напред, излязла от ролята си на опечалена вдовица. Когато каретата премина покрай нея, тя протегна ръка към дръжката на капрата и скочи. Независимите също препускаха след тях, като бързо съкратиха разстоянието между себе си и каруцата. За секунда изглеждаше, че планът на Морган е успял. Тогава нещо се раздвижи сред сенките от едната им страна и Морган се обърна да погледне. В този момент каруцата попадна на голяма локва, една от спиците се счупи, колелото изхвърча и ремъците изплющяха. Каруцата се наклони на едната страна и само след миг се обърна, като изхвърли всички на улицата.
Морган се озова в едно кълбо с Дамсон и Мати Ро. Те бавно се изправиха, покрити с кал и наранени. Каруцата бе изпочупена, брезентът — разкъсан, а корпусът й — смазан и премачкан. Зад тях уплашената им дружина се губеше в тъмнината. Чандос пропълзя изпод сплесканата карета, като дърпаше Падишар. Вождът на въстаниците бе освободил ръцете си и махнал кърпата от устата. Опита да застане на крака, очите му горяха.
— Не спирайте! — извика той. — Продължавайте да вървите!
Групата на независимите стигна до тях. Дрехите им бяха покрити с петна и разкъсани. Бяха останали по-малко, имаше и ранени. Подире им се носеха викове и крясъци и нова група войници се спусна да ги преследва.
— Побързайте! Оттук! — викаше Дамсон и се втурна да тича.
Те се спуснаха след нея по калната улица, в лабиринт от сгради, мокри от дъжда. Омара се издигаше от влажния, нагорещен камък при охлаждането на въздуха и те не виждаха на повече от двайсетина крачки напред. Появиха се още войници на Федерацията, претърсвайки страничните улички с извадени оръжия. Независимите ги пресрещаха и отблъскваха, като се стремяха да разчистват пътя си. Мати Ро се биеше в челните редици, бърза като котка, и разчистваше пътя за останалите. Чандос и Морган се сражаваха от двете страни на Падишар, който нямаше достатъчно сили да се защитава сам. Непрекъснато падаше и накрая Чандос се принуди да го вдигне и да го носи.
Стигнаха един мост над пресъхнало речно корито и изтощени, минаха по него. Без каруцата се бяха уморили бързо. Почти половината хора от дружината, дошла да освободи Падишар, бяха мъртви. Неколцина от останалите бяха ранени толкова зле, че повече не можеха да се бият. Отвсякъде настъпваха войниците на Федерацията, прииждайки от вратите, до които бе стигнала вестта за бягството. Малката дружина самоотвержено се биеше, за да продължи, но времето отлиташе. Скоро щяха да дойдат твърде много войници, за да могат да ги отблъснат. Тогава нямаше да могат да се скрият дори в дъжда и мъглата.