— И да изоставим Южното око? — Мати поклати глава. — Не можем да направим това. Някой трябва да остане тук, в случай че Пар Омсфорд е затворен вътре. Само помисли, Планинецо. Ами ако е там и се опитат да го преместят? Ако възникне шанс да се спаси, а просто няма кой да го осъществи? Може да го загубим и тогава всичко ще започне отначало. Не мисля, че трябва да изпускаме подобна възможност.
— Тя е права — съгласи се Дамсон.
— Добре, ти остани, ние с Дамсон ще тръгнем на юг — заяви Морган ядосан, че не беше помислил пръв за това.
Но Мати отново поклати глава.
— Ти трябва да останеш. Твоят Меч е единственото ефикасно оръжие срещу Шадуините, с което разполагаме. Ако трябва да се предприеме нещо за освобождаването на Пар, ако възникне какъвто и да било сблъсък, твоят Меч представлява талисман срещу тяхната магия, а аз владея много умения, Морган Лех. С всичко мога да се справя. На мен този вариант също не ми харесва, но няма друг изход. Двете с Дамсон ще тръгнем на юг.
Настъпи дълго мълчание. Двамата стояха загледани един в друг. Морган изпитваше направо непреодолим порив да отхвърли безцеремонно нейното предложение, което му се струваше пълна лудост, докато в очите на Мати се четеше решителност и твърдост, породена от силата на аргументите й.
Най-сетне Морган отмести поглед встрани, разумът надви над страстта и неохотно се примири с необходимостта и надеждата.
— Добре — тихо каза той. Думите му звучаха горчиво. — Добре, не ми е приятно, но съм съгласен — той отново погледна назад. — Ако откриете къде е Пар и видите, че се налага да се води битка за него, върнете се да ме повикате.
Мати кимна.
— Ако можем.
Морган неприятно трепна при такова поставяне на въпроса, гневно врътна глава и погледна към Дамсон предизвикателно. Дамсон обаче само кимна в знак, че е съгласна с Мати. Морган бавно въздъхна.
— Ако можете — глухо повтори той.
Те поговориха още малко и се споразумяха какво да правят в случай, че времето и обстоятелствата им позволят. Морган разгледа околността и посочи на запад към едно възвишение със заравнено било, откъдето се виждаше цялата околност. Оттам би могъл да наблюдава всичко, което приближава или се отдалечава от Южното око. Ако междувременно нищо не се случи, те щяха да го намерят там, когато се върнат.
Той отиде заедно с тях обратно при лодката и взе храна за около седмица. После бързо ги прегърна — първо Дамсон, след това Мати. Високото момиче силно го притисна, сякаш да го увери, че се разделя с него неохотно. Тя нищо не каза, но ръцете й обгърнаха гърба му и устните й докоснаха бузата му. Когато се отдръпна, го изгледа настойчиво и той имаше чувството, че му оставя нещо от себе си чрез този поглед. Той искаше да й отвърне с усмивка, но тя вече се бе обърнала.
Когато двете се отдалечиха и изчезнаха сред мъглата, паднала над реката, той тръгна на запад към мястото за наблюдение, което си бе избрал, като едва налучкваше пътя в спускащия се мрак. Облаци покриваха небето от хоризонт до хоризонт и започна да захладява. Изви вятър, който запращаше прах в очите му. Далеч на запад вече валеше и дъждът като тъмна завеса се местеше по посока към него. Той вдигна качулката на планинското си наметало и наведе очи към земята.
Едва стигна мястото, което си бе определил, и дъждът се изля като порой над равнините, заливайки всичко за не повече от миг. Морган се скри под широките клони на една ела и седна, като се облегна на ствола й. Тук беше сухо и защитено от дъжда. Бурята фучеше наоколо, оставайки го незасегнат. Няколко часа продължи да вали, после започна само да ръми и накрая спря. Облаците бяха отвени на изток, небето се проясни и залезът се открои в лилаво-червени отблясъци.
Морган излезе изпод заслона на елата и си намери място под един широколист явор, където можеше да бъде скрит и в същото време ясно да наблюдава Южното око и Мермидон на изток, голяма част от езеро Дъга на юг и една част от хълмовете в подножието на Рунските планини, откъдето минаваха всички, които се отправяха към Шадуинската крепост от север и от запад. Това беше идеално разположение за наблюдение на района на десетки мили околовръст. Реши, че е много удобно и се настани така, че да дочака нощта.
Хапна малко от храната, която носеше, и пийна вода. Не знаеше дали Дамсон и Мати се бяха опитали да пресекат Езерото Дъга преди бурята или бяха предпочели да изчакат. Не знаеше, дали се бяха настанили за нощуване някъде покрай реката и не гледаха назад към него.