Кол тежко дишаше през устата. Гърдите го стягаха, стомахът му се свиваше.
Неговият брат.
…Беше се опитал да го убие — и щеше да успее, ако нещо не го беше спряло, не го беше отклонило от това намерение.
Той клатеше глава и се опитваше да подреди спомените си. Беше избягал от Пар объркан и обезумял, разкъсван между това, което беше, и онова, в което бе превърнат. Беше увлякъл Пар подире си, без да разбира какво прави. През деня бягаше, през нощта го търсеше, винаги го дебнеше, изгубен в някаква бездна, която се беше отворила в него. Тласкаха го омразата и страхът, но той не разбираше каква е тяхната причина. Усещаше как Огледалното покривало губеше власт над него, но не можеше да разбере дали това е хубаво или лошо. Беше започнал да се връща по малко към себе си, но не можеше да стигне докрай, все още обсебен от Шадуинската магия. Когато станеше тъмно, той се връщаше да намери брат си, като мислеше да го убие, но в същото време, искаше да намери спасение и мислите му се виеха една около друга като змии. Последвай ме! — умоляваше той Пар, а после бързо побягваше, за да не може брат му да го настигне.
Докато си спомняше всичко това, Кол потрепера от студ, загледан към просторното, обвито в мъгла езеро. Колко ли дни беше бягал? Колко ли време беше изгубил?
Последвай ме!
После открадна металния диск, който Пар носеше на врата си — грабна го без да знае защо, само защото видя Пар да го държи и да му се любува в полумрака и почувства колко важен бе той за брат му. Искаше да нарани Пар като му го отнеме, но същевременно се надяваше, че като открадне диска, ще накара брат си да го последва.
Така и беше станало.
Той го последва към съсипаната земя под Южната кула.
Защо ли бе побягнал в тази посока? Причината му убягваше като неуловим шепот на подсъзнанието. Той смлъщи вежди, опитвайки се да разбере. Магията на Огледалното покривало го е подтиквала, тя го е принуждавала да се върне…
Той широко отвори очи. Да върне Пар, защото…
И Пар го настигна под стария обрулен дъб, намери го изтощен, съсипан и смазан. Сбиха се още веднъж за Меча на Шанара, опитвайки се да преодолеят границите, които ги разделяха, всеки както можеше — Пар се бореше да призове магията на Меча, така че Кол да бъде свободен, Кол на свой ред се бореше да… да…
Какво?
Да каже на Пар. Да му каже.
— Пар — прошепна той ужасен и споменът за истината, която му бе открил Мечът, го опари като нажежен до бяло огън. Той сведе очи към острието, към гравюрата на дръжката му под пръстите си — гравюра на ръка, която високо държи горяща факла. Разтвори широко очи с разбиране и удивление, пръстите му опипваха емблемата, сякаш откриваха в нея все още тайни.
През всичките тези месеци, в които бяха търсили Меча на Шанара, мислеше си той без нищо да разбира, те положиха толкова усилия да го възстановят, водеха отчаяни битки и понасяха загуби, без нито за миг да подозират, че повелята на Аланон ги беше увлякла в нещо безсмислено. Тя бе увлякла Пар, а Кол веднага го беше последвал. Сянката на Друида им даде поръчение да намерят Меча на Шанара. Едва тогава Четирите земи щяха да бъдат спасени. Намери Меча, бе си нашепвал той сред вихрушката гласове, които отекваха от Рога на пъкъла.
И Пар Омсфорд го бе направил — без дори да подозира, че никога няма да може да го използва.
Сърцето на Кол Омсфорд силно биеше и той бавно и дълбоко си пое дъх, за да се успокои. Беше на ръба на срутването, като си помислеше какво можеше да им коства тази измама, но не се остави да потъне в в бездната на отчаянието. Хванал с две ръце талисмана, той тръгна обратно от Езерото Дъга към горичката от ясенови дървета, която хвърляше сенки към тревния хълм. Замаян и отслабнал, той седна клоните, където проникваше слънчева светлина и се опита да подреди образите, които бяха изплували в паметта му.
Пар го бе проследил до равнината западно от Южното око и те бяха влезли в битка за последен път — брат срещу брата. Пар беше тръгнал подире му, защото Огледалното покривало бе Шадуинска магия, от която Кол не би могъл сам да се освободи. Пар бе използвал Меча на Шанара, за да помогне на Кол да отхвърли магията си — да разбере кой е и в какво е бил превърнат, да разбере как е бил преобразен. Мечът бе талисман за откриване на истината, а само тя можеше да му помогне да се освободи. Пар беше сигурен, че наистина притежава Меча на Шанара, защото магията му се беше разкрила, когато Кол го нападка над Тирс. По време на разгорещената им битка магията се събуди и бе преминала и в двама им, като даде на Пар да узнае, че Кол е жив, а на Кол му показа ужасната картина на това, в което се беше превърнал. Пар вярваше, че ако магията на Меча проникне в брат му, Кол ще бъде освободен.