Погледна се — раздърпан и съсипан, без храна и вода, без оръжие (ако не се смята Меча), без пари и нищо, което би могъл да продаде. Отново се загледа в езерото, слънцето ставаше по-силно и мъглата започваше да се разсейва.
Да намери Пар.
Брат му сигурно бе в Южното око. Но дали продължаваше да бъде неговият брат? Кол беше убеден, че ще може да стигне до Пар, че ще успее да преодолее всички пречки, но какво ли щеше да стане с брат му? Дали Мечът на Шанара можеше да спаси Пар от Шадуините? Дали щеше да има някаква полза от неговата магия, ако Пар се е превърнал в един от тях?
Това бяха опасни въпроси. Ако продължи да си ги задава, може да се откаже да търси Пар.
Но когато Пар дойде да ме намери, нима положението беше друго?
Нима той се е питал дали продължавам да бъда неговият брат?
Той престана да си задава повече въпроси, стисна здраво Меча на Шанара и тръгна на път.
Вървеше на изток по бреговата ивица към устието на Сребърната река. Не можеше да тръгне на запад, защото това означаваше да преплува Мъгленото тресавище, а той много добре знаеше, че няма смисъл дори да се опитва. Облаците се разсеяха, слънцето изгря и земята започна да съхне. Влагата взе да се изпарява и от гьолчетата и вадите след бурята остана само прах. Чапли и жерави се плъзгаха над езерото и оставяха след себе си сребристи дири по водите.
Все още несвикнал с новия си живот, Кол мисли дълго и упорито за всичко, което се бе случило, като се опитваше да свърже все още ненаместените части на пъзела. Главният въпрос беше защо Ример Дал толкова много се занимаваше с Пар — защото това беше безспорно. Главният преследвач му бе посветил твърде много усилия и време. Първо умишлено накара Пар да мисли, че Кол е мъртъв. След това Кол бе върнат отново към живот, преобразен от Огледалното покривало и изпратен да търси Пар. А и защо върна Меча на Шанара точно на Пар, който не можеше да го използва? Защо бе всичко това? Защо брат му беше толкова важен за Ример Дал? Ако той беше пречка по пътя на Главния преследвач, щеше да бъде убит много отдавна. А вместо това Дал предпочиташе съзнателно да го въвежда в заблуда — търсенето на Меча на Шанара, опитът да се представи Кол за мъртъв, неговото преобразяване и непрестанното му намекване, че Пар е един от тези, срещу които се бореше. Каква цел преследваше Ример Дал?
Кол някак си знаеше, че всичко това има връзка с повелята, която Аланон беше дал на брат му: да върне Меча на Шанара. Може би Мечът щеше да разкрие истината и да унищожи всички тези заблуди. Може би той имаше някакво друго предназначение. Във всеки случай тук имаше някакви тайни ходове, които и двамата с Пар все още не разбираха и трябваше някак си да ги разкрият. По обяд почина малко, пийна вода от един поток, макар че му се искаше и да хапне нещо. Вече беше близо до Сребърната река и скоро щеше да поеме на север към Раб. Беше заякнал в Южното око, когато тренираше с Улфкингро, но преображението на Огледалното покривало бе го отслабило значително. Измъчваше го глад и иай-сетне го надви. Той отряза една вейка от върба с Меча и си направи от нея въдица. Влезе в плитчините на езерото в едно тихо заливче, до колене в прозрачните иоди, докато най-сетне мина една риба и той след неколкократни опити успя да я улови. Занесе я на брега, където си спомни, че няма как да я опече. Не можеше да я яде сурова — това правеше само когато беше омагьосан от Огледалното покривало. Претърси дрехите си за нещо, с което да запали огън, но намери само онзи странен диск, който беше откраднал от Пар, пъхнат в един от джобовете му. Ядосан и разочарован, той хвърли рибата обратно в езерото и тръгна наново.
Следобедът постепенно отмина. Сега Кол почиваше по-често, главата му бе замаяна от горещината и той не можеше да се съсредоточи в мислите си. Малко сън щеше на го ободри, но бе решил да не спира преди да падне нощта. На няколко пъти му се явиха халюцинации за Пар. Когато се опитваше да приближи до видението, заедно с образите наново нахлуваха спомени. Реши, че трябва да измисли по-добър план. Не беше достатъчно просто да се върне до Южното око. Едва ли ще успее да освободи Пар сам. Нужна му беше помощ. Чудеше си какво ли е станало с Морган Лех и останалите. Какво ли бе станало с Уокър Бо и Рен? Къде ли бе Дамсон? Дали и тя също търсеше Пар? Падишар Крийл можеше да му помогне, ако Кол успееше да го намери, но не знаеше къде се намира Падишар.
Продължи да върви в ранния здрач, докато Сребърната река се изправи пред него като ярка ивица, която криволичеше и се губеше в далечината. Заобиколи тресавището, образувано от един отровен плитък приток. Хладните води бяха позеленели и тъмни, растителността бе посивяла от болестта и гнилостната й миризма тежеше във въздуха. Опита се да отмине бързо, като дишаше през устата си.