Къде ли се намираше сега?
Изведнъж в стаята насреща проблясна някаква светлинва, ярка като светулка, кацнала на пръстите на една ръка в ръкавица до лакътя. После видя, че светлината идва от лампа и лампата стана по-ярка, хвърляйки отблясъци сред сенките.
— Щом си се събудил, сигурно ще можем да поговорим.
В светлината пристъпи един силует, загърнат в черно наметало, висок, издължен и скрит в качулка. Пристъпи мълчаливо, с грация и лекота. На гърдите му просветна бялата монограма с вълчата глава.
Ример Дал.
Пар се смрази от главата до краката и само това го спря да не побегне. Бързо се огледа наоколо към каменните стени, решетките на прозорците, обкованата с желязо дървена врата, която беше затворена зад гърба на Ример Дал. Озовал се бе в Южното око. Огледа се за Меча на Шанара. Нямаше го. Кол също го нямаше.
— Изглежда не си могъл да спиш много спокойно.
Шепотът на Ример Дал прогони тишината. Той отметна качулката назад и скулестото му, брадясало лице се открои на светлината, подобно на безизразна маска. Дори и да бе забелязал отчаянието на Пар, с нищо не показа това. Отиде до един стол и седна.
— Искаш ли нещо за ядене?
Пар поклати глава. Още не беше сигурен дали може да говори. Гърлото му бе пресъхнало и свито, мускулите му се бяха стегнали. Не изпадай в паника, каза си той. Запази спокойствие. Той си наложи да диша бавно, дълбоко и равномерно. Отпусна крака на пода, но не се опита да стане. Ример Дал го наблюдаваше с бездънните си очи. Устните му бяха свити, тялото му — неподвижно. Прилича на дебнеща котка, помисли си Пар.
— Къде е Кол? — попита той и гласът му не трепна.
— Кралят на Сребърната река го отведе — шепнещият глас бе равен и колкото и да е чудно, внесе в него никакво спокойствие. — Той взе също така и Меча на Шанара.
— Но ти му попречи да отведе и мен.
Главният преследвач тихо се засмя.
— Ти сам му попречи. Аз нямам нищо общо с това. Ти използва песента-заклинание и магията й се насочи срещу теб. Тя прогони Краля на Сребърната река — той замълча за миг. — Магията става все по-непредсказуема, не е ли така? Помниш ли, че те предупредих?
Пар кимна.
— Помня. Всичко помня. Но какво помня няма значение, защото аз не бих ти повярвал, дори ако ми кажеш, че слънцето изгрява на изток. Ти ме лъжеш от самото начало. Не зная защо, но е така. Въобще нямам намерение да те слушам, тъй че направи каквото си намислил и да свършваме.
Ример Дал мълчаливо го наблюдаваше. После каза:
— Кажи какво съм те излъгал.
Пар направо побесня. Отвори уста, за да каже нещо, но спря изведнъж, защото не можа да си спомни по-точно нито една лъжа, която да му бе казана от този мъж. Лъжите бяха налице, по-ясни от вълчата глава, която просветваше на черната мантия, но той някак си не успяваше да съсредоточи мисълта си върху тях.
— Когато се срещнахме, аз ти казах, че съм Шадуин. Дадох ти Меча на Шанара и ти предложих да го използваш срещу мене, за да провериш дали те лъжа. Предупредих те, че твоята магия крие опасност за теб, че тя те променя и ти няма да успееш да я овладееш без чужда помощ. Къде е лъжата във всичко това?
— Ти вкара брат ми в затвора, след като ми внуши, че съм го убил! — извика Пар, скочил на крака без да ще, с много заплашителен вид. — Накара ме да мисля, че е мъртъв! После си го пуснал да избяга с Огледалното покривало, за да се превърне в Шадуин и да ме принуди да го убия! Ти ни изправи един срещу друг!
— Така ли? — поклати глава Ример Дал. — И защо да го правя? Какво бих спечелил от това? Кажи ми, какво мога да спечеля от всичко това?
Той остана седнал и спокоен пред разгневения Пар и зачака. Пар стоеше, яростно загледан в него, но не отговори.
— Не знаеш ли? Тогава чуй ме. Не аз те накарах да мислиш, че си убил Кол — ти сам реши това. Твоята магия те накара, като изопачаваше онова, което виждаш. Помниш ли, Пар? Помниш ли как си мислеше, че си загубил контрол над нея?
Пар не можа дъх да си поеме. Наистина, беше точно така. Той имаше чувството, че е загубил себе си, че е измъкнат от собствената си кожа.
Едрият мъж поклати глава.
— Моите Преследвачи откриха брат ти, след като ти избяга и ми го доведоха. Да, наистина бяха се отнесли грубо с него, но не знаели кой е, а само видели, че се е озовал там, където не бива да бъде. Аз го задържах в Южното око, да — защото се опитвах да го убедя да ми помогне да те намеря. Вярвах, че той е последната ми възможност. Когато избяга, той отнесе Огледалното покривало със себе си — но аз не съм му помогнал да го открадне. Той сам го взе. Да, то го преобрази, защото магията му е твърде силна за един обикновен човек. Ти, Пар, би могъл да го носиш без да бъдеш засегнат. И не аз ви изправих един срещу друг — това направихте вие сами. При всяка среща с вас аз се опитвах да помогна. Но вие винаги успявахте да избягате от мене. Време е да престанете.