— Да, много ти се иска! — извика му Пар ожесточен. — Това би те улеснило!
— Чуй се какво говориш, Пар, това не са разумни приказки.
Пар скръцна със зъби.
— Не са разумни ли? Където и да отида, навсякъде ме причакват Шадуини, опитват се да убият мен и моите приятели. Какво ще кажеш за Дамсон Рий и Падишар Крийл в Тирс? Предполагам, че това също е било грешка?
— Грешка, но не моя — спокойно отвърна Ример Дал. — Федерацията ви нападна, хвана момичето, а впоследствие — вожда на независимите. Преследвачите, които ти уби в Стражевата кула, когато освободи момичето, се намираха там на разпореждане на Федерацията. Те не са знаели кой си, а само че си нахълтал. Затова те заплатиха с живота си и ти сам трябва да решиш дали това бе справедливо.
Пар поклати глава.
— Не ти вярвам. Не вярвам нито на дума от приказките ти.
Ример Дал леко премести стола си.
— Винаги, когато говорим, повтаряш все това. Но нямаш никаква конкретна причина за такова твърдение. Кога съм направил нещо, което да те застрашава? Кога съм правил нещо друго, освен че бях откровен с теб? Аз ти разказах историята на Шадуините. Казах ти, че магията е наше право по рождение, един дар, който ни помага и пази. Казах ти, че врагът е Федерацията, че тя ни преследва и ни унищожава на всеки ъгъл, защото се страхува и мрази онова, което не може или не иска да разбере. Врагове ли, Пар? Ние не сме врагове. Ние сме близки. Ние сме еднакви.
Пар изведнъж си спомни съня и този спомен запали нещо тъмно и безмилостно в душата му. Да бяга от самия себе си, от собствената си магия, от собственото си рождено право, от своята съдба — та нима бе възможно това?
— Ако сме близки, ако ти не си мой враг, ще ме пуснеш да си вървя — настояваше той.
— О не, този път — не — едрият мъж поклати глава и някаква усмивка потрепна в ъгълчетата на устните му. — Веднъж вече постъпих така и ти едва не се остави да бъдеш унищожен. Втори път няма да сглупя. Този път ще постъпим както искам аз. Ще беседваме, ще посетим някои места, ще опознаем и проумеем нещата и се надявам да се разберем. Подир туй можеш да си ходиш.
Пар гневно поклати глава.
— Не искам нито да говоря, нито да посещавам някого, нито нищо. Няма за какво да си говорим — погледна го той яростно. — Ако се опиташ да ме задържаш, ще използвам песента-заклинание.
Ример Дал кимна.
— Хайде, използвай я — зачака той. — Но помни какво ти причинява магията.
Променя ме, помисли си Пар, съзнавайки колко основателно е това предупреждение. Всеки път, когато я използвам, тя все повече ме променя. Всеки път все повече губя власт над нея. Опитвам се да предотвратя това, но изглежда не мога. Не зная какви ще бъдат последиците, но явно няма да са много приятни.
— Аз не съм Шадуин — глухо каза Пар.
Очите на Ример Дал бяха безизразни и неотклонни.
— Това са само думи.
— Не ме интересува. Не съм Шадуин.
Главният преследвач стана и отиде до прозореца. Загледа се в нощта, объркан и потънал в себе си.
— На времето се измъчвах от разминаването между собствената ми същност и онова, за което ме вземаха — каза той. — Гледах на себе си като на странно, смахнато отклонение. Но разбрах, че не съм прав. Разбрах, че няма значение какво хората мислят за мене, а какво мисля самият аз. Ако бях позволил мнението на хората да ми влияе, щях да се превърна в това, което те искат да бъда.
Той се обърна към Пар.
— Шадуините биват унищожавани без никаква причина. Нас ни обвиняват без да има защо. Ние притежаваме магия, която може да бъде полезна по много начини, но не ни се позволява да я използваме. Отговори си, Пар — нима твоето положение е много по-различно?
Пар изведнъж се почувства изтощен, смазан от това, което беше му се случило. Не можеше да го разбере. Ример Дал бе спокоен, уравновесен и непоклатим. Аргументите му бяха убедителни. Пар не можеше да си спомни в какво Главният преследвач беше излъгал. Не можеше да се съсредоточи и да разбере какво зло беше извършил Ример Дал. Винаги бе гледал на него като на враг — Аланон и Коглин също твърдяха това — но с какво можеше да бъде доказано? Къде, между другото, бяха Друидът и старецът? Къде ли бяха всички, които биха могли да му помогнат?