Споменът за съня не му даваше мира. Доколко в този сън имаше някаква истина?
Обърна се към леглото и седна отново. Всичко бе тръгнало наопаки от момента, в който прие поръката на Аланон да намери Меча на Шанара. Оказа се, че дори самият Меч не му е от полза. Беше се оказал сам, изоставен и безпомощен. Не знаеше какво да прави.
— Защо не поспиш още — тихо му предложи Ример Дал. Той вече се оттегляше към вратата. — След малко ще ти изпратя храна и нещо за пиене. Можем да поговорим и по-късно.
Измъкна се през вратата и изчезна, още преди Пар да успее да вдигне очи. Равнинеца скочи да го спре, но отново се отпусна на леглото. Главозамайването му се бе върнало. Чувстваше тялото си отслабнало и тежко. Може би трябваше отново да поспи. Може би след това щеше да обмисли по-добре нещата.
Шадуин. Шадуин.
Нима бе възможно да бъде такъв?
Той се сви на матрака и се унесе.
Сънува отново. Този втори сън бе вариация на предишния, мрачен и ужасяващ. Събуди се целия потен, разтреперан и с разбити нерви. Видя през прозореца просветлелите небеса. Един мълчалив Шадуин в черна роба му донесе храна и вода и в първия момент той си помисли да унищожи това създание с магия и да избяга. Но се поколеба, несигурен в правилността на подобно действие, изпусна момента и вратата отново се затвори.
Нахрани се и пи, но не се почувства по-добре. Седеше в мрачния си затвор, заслушан в тишината. От време на време до него долитаха крясъците на жерави и чапли, и вятър тихо подсвиркваше в камъните на крепостта. Отиде до прозореца и погледна навън. Обърнат бе с лице на изток към слънцето. Долу се виеше Мермидон по пътя си от Рунските планини към Езерото Дъга. Водите й бяха придошли от бурята и влачеха всякакви отломъци. Прозорците бяха дълбоко вдълбани в зида и не откриваха просторна гледка наоколо, но Пар усещаше мирис на дървета и треви и чуваше шума на реката.
След това отново се върна на леглото, като се опитваше да измисли какво да прави. Тогава долови тътена, който идваше от недрата на крепостта — едно особено трептене, което преминаваше през камък и желязо, подобно на гръмотевица по време на буря, глухо и натрапчиво. В началото му се струваше като една постоянна, непресекваща вълна, но от време на време долавяше прекъсване, някакъв по-различен звук, който нарушаваше монотонния тътен. Той внимателно се заслуша и усети вибрацията на звука в собственото си тяло, опитвайки се да разбере какво е това.
Наближаваше обяд и Ример Дал се върна. Толкова черен, че сякаш поглъщаше всяка светлина наоколо, той се плъзна през вратата като сянка и се появи отново на стола. Попита Пар как се чувства, как е спал, дали храната и водата са достатъчни. Беше любезен, спокоен и изпълнен с желание за разговор, но някак дистанциран, сякаш се страхуваше, че всеки опит за близост може да събуди вече отворени рани. Отново говореше за Шадуините и Федерацията, за това, че Пар греши като ги смесва, за това, че е опасно да смята и едните, и другите за врагове. Отново говори за недоверието си към Друидите, за това, как те манипулират и мамят и че искат да имат цялата власт над магията и само те да я използват. Той напомни на Пар историята на неговия род — как Друидите бяха използвали рода Омсфорд, за да постигнат своите цели и бяха променили завинаги живота им.
— Ти нямаше да страдаш от превратностите на магията на песента-заклинание, ако преди години Друидите не бяха причинили на Уил Омсфорд онова, което му сториха — заяви Ример Дал, както винаги с тих и убедителен глас. — Ти сам можеш да разбереш това, Пар. Всичко, което преживя през последните няколко седмици, се дължи на Друидите и тяхната магия. Кой друг е виновен?
После говори за болестта на Четирите земи и как може по-скоро да се излекува. Тази болест не била причинена от Шадуините. Тя била резултат на небрежността на Расите, които на времето толкова добре я били пазили. Къде били Елфите, когато имало нужда от тях? Нямало ги, защото Федерацията ги прогонила, уплашена от онаследената от тях магия. Къде били Джуджетата, които винаги толкова добре се били грижили за земята? В робство, покорени от Федерацията, за да не заплашват управлението на Южната земя.