Стана и отнесе чинията си на масата, като се озърташе за Ъринг Рифт. Реши отново да полети на юг, за да хвърли още един поглед над Смоците. Трябваше да намери начин да ги спре или поне да ги забави. Може би нещо щеше да й хрумне. Надеждата беше малка, но имаше само нея. Как би искала Тайгър Тай да е тук. Той й вдъхваше донякъде същата увереност, каквато на времето Гарт. Но кривокракият Летящ ездач беше отишъл да търси независимите и още не се беше върнал, а да доведе независимите в помощ на Елфите беше по-важно, отколкото да я успокоява.
Тя зърна Рифт и му подсвирна да дойде.
— Тръгваме, за да огледаме Смоците още веднъж — заяви тя, без да отмества поглед от него. Брадясалото му лице помръкна. — Това ми е необходимо. Недей да спориш с мен.
Рифт поклати глава.
— Не съм си го и помислил — промърмори той и добави — Милейди.
Тя го хвана за ръката и го поведе през лагера.
— Няма да се застояваме дълго. Само ще погледнем къде са, съгласен ли си?
Обсидиановите му очи я стрелнаха и пак се извърнаха встрани.
— Съвсем близо са, ето къде. И двамата вече знаем това — той поглади брадата си. — Тук няма никаква тайна. Налага се да ги спрем. А вие изглежда нямате никакъв план, нали?
Тя леко се усмихна.
— Ти пръв ще го узнаеш, ако имам. — Приближаваха поляната, където се намираха Роковете, когато Тиб Арн се втурна към тях, зачервен и задъхан.
— Милейди! Милейди! Пак ли ще летиш с една от тези огромни птици? Вземи ме този път, моля те. Ти ми обеща, милейди. Каза, че следващият път ще ме вземеш. Моля те! Омръзна ми да седя, без нищо да върша.
Рен се обърна да го погледне.
— Тиб — започна тя.
— Моля те — умоляваше той и едва се задържа да спре пред нея. Отметна назад русата си коса. Сините му очи искряха от нетърпение. — Няма да създавам никакви неприятности.
Тя погледна Рифт, който й отправи мрачен предупредителен поглед. Но тя се чувстваше много разколебана в себе си, несвързана с нищо, нуждаеше се да си върне увереността. — Защо не? — помисли си тя. Тиб можеше да се окаже от полза. Би могъл да подскаже нещо.
Кимна към него.
— Добре. Можеш да дойдеш.
Тиб се усмихна до уши. Точно както се намръщи Рифт.
Летяха на юг по посока на планините — Кралицата на Елфите, водачът на Летящите ездачи и момчето. Летяха ниско и близо до земята. Преминаха над Федеративната армия, която вървеше сред пустите равнини, обвита в огромен облак прах, и продължиха през ширналата се пустош Гъсто бранище към синята лента на Мермидон. Вятърът духаше на хладни вълни срещу тях и земята отдолу се разстилаше като кафеникава мрежа, поръсена с ярките слънчеви отблясъци, които отразяваха вировете и потоците. Рен бе седнала зад Ъринг Рифт, а Тиб Арн седеше зад нея. Тя чувстваше как момчето е напрегнато и се взира през крилете на Грейл надолу към земята, в едната и в другата посока, като от време на време изпуска по някое възклицание. Тя се усмихваше, потънала в спомени.
Един-единствен път мислите й се върнаха към настоящето. За втори пореден път не бе взела Фавн със себе си при полета с Ъринг Рифт. Фавн я бе молил, но тя отказа. Може би се страхуваше за Дървесния пискун, плашеше се, че той може да падне от гърба на Рока. А може би в това се криеше и нещо друго. Не беше съвсем сигурна.
Часовете летяха. Стигнаха Пайкън и поеха над виещото се корито на Мермидон, в посока на юг. Все още нито следа от Смоците. Рен оглеждаше цялата околност, притеснена, че чудовищата могат да се промъкнат сред дърветата, където вече не биха могли да ги проследят. Секунди по-късно в далечината просветна метал и Ъринг Рифт бързо насочи Грейл нагоре, далеч от Мермидон и по-близо до планините на запад. Скриха се зад скалите, щом забелязаха Смоците, които се бяха скупчили на изток от реката и приближаваха към Федеративната армия.
Рен наблюдаваше как тези пълзящи създания се движат неуморно в жегата и праха — чудовища, които служеха на безчовечни господари и невъобразими цели. Замисли се за съществата, които бе оставила зад гърба си в Мороуиндъл и осъзна, че в крайна сметка не ги беше оставила зад гърба си. Тъмните същества, които Елфската магия бе създала там, сега просто се бяха превъплътили тук в друга форма. Историята отново се повтаря, помисли си тя. В такъв случай какви бяха уроците, които трябваше да научи?