Кацна с Дух на височината, нащрек за всякаква изненади. Гигантският Рок остана да почива в края, на доста голямо разстояние от четиримата. Известно време Тайгър Тай стоеше на място и наблюдаваше околността. Мъжете отсреща търпеливо зачакаха. Тайгър Тай освободи ремъците и слезе от Рока. Предупреди Дух да внимава и тръгна из сухата трева и камънаците. Двама от четиримата дойдоха да го посрещнат, единият бе висок и слаб, ръбат като камък, а другият чернобрад и суров. Високият накуцваше.
Когато бяха на не повече от шест стъпки един от друг, Тайгър Тай спря. Двамата мъже също спряха.
— Това вашият сигнал ли е? — попита Тайгър Тай.
Високият кимна.
— От два дни летите и търсите нещо. Решихме, че е време да разберем какво. Според легендите само Летящите ездачи могат да летят върху гигантските Рокове. Така ли е? От Елфите ли идвате?
Тайгър Тай скръсти ръце.
— Първо искам да зная кои сте. В наше време човек не може да се довери на всеки.
Чернобрадият се изчерви и се канеше да го предизвика, но един поглед от страна на другия го спря.
— Ами на тебе да не би да може? — отвърна той и вдигна едната си вежда.
Тайгър Тай се усмихна.
— Тази игра не може дълго да продължава, нали? Вие независими ли сте?
— Сега и завинаги — отвърна високият.
— Тогава сте тези, които търся. Казвам се Тайгър Тай. Изпратен съм от Рен Елеседил, Кралица на Земните елфи.
— Значи Елфите наистина са се върнали?
Тайгър Тай кимна с глава.
Високият мъж се усмихна със задоволство.
— Аз съм Падишар Крийл, водач на независимите. Приятелят ми се нарича Чандос. Добре дошъл в Четирите земи, Тайгър Тай. Ние имаме нужда от вас.
Тайгър Тай изсумтя.
— Ние имаме още по-голяма нужда от вас. Къде ви е армията?
Падишар Крийл погледна объркан.
— Армията ни ли?
— Нали уж ни идвате на помощ! Срешу нас настъпват сили на Федерацията, които ни превъзхождат десет пъти — кавалерия, пехотинци, стрелци и обсадни съоръжения — е, обсадните машини вече не са толкова много, но са достатъчно добре въоръжени, за да ни стъпчат като мравки. Момчето каза, че сте тръгнали към нас с пет хиляди души. Съвсем не е достатъчно, но всяка помощ е добре дошла.
Чандос се намръщи и потри брадата си.
— Само за минутка. За какво момче говориш?
Тайгър Тай погледна изумен.
— Онова с бойната сврака. — Внезапна тревога обхвана Летящият ездач. — Тиб Арн. — Той гледаше ту единият, ту другият. — Синеоко, светлокосо, нисичко. Не сте ли го изпратили вие?
Мъжете насреща му се спогледаха.
— Изпратихме един четирийсетгодишен мъж. Казва се Ценекон Кип — предпазливо промълви Чандос. — Сигурен съм в това, аз сам го избрах.
Тайгър Тай целият се смръзна.
— Ами момчето? Знали вие не знаете нищо за това момче?
Падишар Крийл го погледна със суровите си очи.
— За първи път чуваме за него, Тайгър Тай.
Щом дойде в съзнание, Рен усети, че към очите й е насочена ярка светлина. Тя извърна глава и премигна. Една ръка се впи в косата й и я издърпа на крака. Някой прошепна в ушите й с глас, изпълнен с омраза и презрение:
— Събуди се, събуди се, Кралице на Елфите.
Ръката я пусна и тя се свлече на колене. Главата я болеше от удара. Устата й бе запушена с кърпа толкова силно, че тя едва дишаше през носа. Ръцете й бяха привързани зад гърба и въжето така се бе впило в китките й, че ги прорязваше. Ноздрите й вдъхваха прах и миризмата на собствената й пот.
— О, милейди, милейди, най-красивата между красивите, господарка на Западните Елфи — такава глупачка си ти! — гласът започна да съска. — Седни, погледни и ме виж!
Един удар от едната страна на главата я събори на земята, но отново ръката се вкопчи в косата й и я издърпа.