Дълбоко си пое дъх и бавно издиша. Дали можеше да се справи с всичко това? Издаде брадичка напред. Беше се бил с Преследвачи на Федерацията и Шадуини от единия край на Калахорн до другия и беше оцелял. Той не беше някакъв си незрял, неопитен младеж. Трябваше да направи всичко, което може.
Конниците отминаха и каруцата изтрополи, навлизайки в теснината на прохода. Морган се изправи с тихо и плавно движение и вдигна Меча на Лех. Бъди бърз. Бъди решителен. Не се колебай.
Излезе от прикритието си и се промъкна зад конниците. Водачите и каруцата бяха влезли в клисурата. Той причака ездачите в самото й начало, замахна с меча с всичка сила и ги съсече през кръста. Те се срутиха конете като трупи, без да издадат нито звук, освен едно ахване от изненада, и издъхнаха мигновено. Кръвта потече зеленикава и гъста по робите им и опръска ръцете на Морган. Конете подплашено се разбягаха и Планинеца се спусна между тях към каруцата. Проходът отпред бе сенчест и гъсто обрасъл с храсти и дървета, тъй че процесията не забави ход. Морган стигна до каруцата, хвана се за платнището и скочи горе. Бледата утринна светлина откри силуета на една единствена фигура, която лежеше неподвижна на леглото, с вързани ръце и крака. Вмъкна се бързо, виждайки че тъмните силуети отпред започнаха да се обръщат. Беше набрал инерция и веднага скочи в предната част на каруцата. Някой извика нещо като предупреждение, но в същия момент той вече разрязваше платнището ожесточено и заби меча си в Преследвачите, докато те се опитваха да извадят своите. Те изохкаха и се скриха от погледа, а в ръцете на Морган Мечът на Лех започна да свети като слънце.
Изскочи през разкъсаното платнище върху седалката на каруцата и изрита трупа на един от преследвачите. Хвана поводите, нададе вик и удари с камшик конете. Те изцвилиха и се втурнаха напред, връхлитайки върху първите ездачи, които в този момент се обръщаха, за да видят какво става. Каруцата връхлетя отгоре им, все още в клисурата, тъй че те нямаше къде да избягат. Обърнаха се отново назад, опитваха се да се отдръпнат от пътя, свиваха се и се мятаха в тесния проход като акробати с развети черни роби. Обаче каруцата се заби в тях и мигновено повали двама, като смаза един Преследвач под колелата, а другия блъсна в дьрветата. Тя се клатушкаше и люлееше след подплашените коне. Морган се изправи от седлото и профуча покрай останалите двама ездачи, вдигнал Меча на Лех, за да отблъсне ударите. Излезе с трясък от прохода на равното, като дърпаше яростно поводите и пришпорваше конете, така че едва не обърна каруцата. Колелата се подхлъзваха по влажната трева и Морган пусна Меча в ботуша си, за да освободи и двете си ръце и да направлява конете. Но останалите двама конници настъпваха насреща му, тъмните им силуети се открояваха в мъглата. Един от двамата повалени също се появи, този път пеш. Морган насочи конете срещу тях, набирайки все по-голяма скорост. Пот се стичаше по лицето му и замъгляваше зрението му. Отново се протегна към ботуша, за да извади Меча на Лех. Магията плъзна в него като огън. Конниците-Преследвачи го наобиколиха от двете страни с измъкнати мечове. Той се насочи надясно срещу най-близкия конник, преодоля съпротивата му и му разби черепа. Усети пареща болка в рамото си, когато другият Преследвач скочи от коня си на капрата на каруцата и му нанесе унищожителен удар. Той се олюля и едва не падна, като риташе с ботуш, за да свали другия от каруцата. Тя силно се олюля и този път не можа да се задържи. Излезе от равновесие, прекатури се и изхвърли двамата му противници на земята. Морган падна тежко и червени кръгове се явиха пред очите му. Болка прониза цялото му тяло, но той мигновено скочи на крака.
Преследвачът, който го бе ранил, чакаше, а другият, без коня, бързо настъпваше насреща му. И двамата се връшаха към своето Шадуинско състояние. Телата им в черните ррби се превърнаха в тъмни облаци с червени и вледеняващи очи. Бяха видели огъня, който премина през Меча, и разбраха, че Морган притежава магия. Тогава захвърлиха маската на Преследвачи и призоваха собствената си магия. От оръжията им изскочиха пурпурни пламъци и се насочиха към Морган, но той ги спря, решен да се бори с всички сили, без да мисли вече за нищо, принуден да действа. Удари първия и го повали. Мечът на Лех замахна и разби оръжието на другия, огънят го изгори от гърлото до стомаха, от горе до долу. Шадуинът зави, разтрепера се и после не помръдна.