Тя се понадигна да го погледне.
— Това е дълга история. Колко време имаме?
Той хвърли поглед през рамо.
— Не много. Южното око е само на няколко мили оттук. Шадуините сигурно са усетили битката. Трябва да се махаме колкото се може по-скоро.
— Тогава ще бъда кратка.
Сега тя усети прилив на сили и една възобновена решителност. Беше отново свободна и смяташе да се възползва от това.
— Елфите се върнаха на Четирите земи, Морган. Аз ги намерих на един остров в Синия разлив, където бяха живели повече от сто години, и ги върнах обратно. Тази повеля ми бе дал Аланон и аз най-сетне я осъществих. Тяхната кралица, Еленро Елеседил, беше моя баба. Тя умря по пътя и сега кралицата съм аз — тя зърна удивения му поглед и хвана ръката му, за да го накара да мълчи.
— Само ме слушай. Срещу Елфите настъпва армия на Федерацията, която ги превъзхожда десетократно. Те се опитват да я задържат южно от Ренската долина. Трябва веднага да се върна там. Искаш ли да дойдеш с мен?
Планинеца удивено я изгледа.
— Рен Елеседил — тихо каза той, сякаш изпробваше името. Поклати глава и гласът му стана по-твърд. — Не, не мога, Рен. Трябва да открия Пар. Той може би е затворен от Шадуините в Южното око. И други го търсят и аз им обещах да ги чакам.
В гласа му се чувстваше нотка, която не допускаше възражения, но все пак добави неохотно:
— Но ако много се нуждаеш от мен…
Тя го прекъсна, като силно стисна ръката му.
— Мога да се върна и сама. Но преди това трябва да ти кажа нещо и ти да ми обещаеш, че ще го предадеш на другите, когато ги срещнеш — тя още по-силно хвана ръката му. — Къде са всъщност те? Какво е станало с тях? Какво се случи с повелите на Аланон? И другите ли са ги изпълнили? — Рен изрече всичко това на един дъх и се постара да говори по-бавно, да запази спокойствие и да не поглежда на изток към просветляващото небе. — Ела тук и седни. Чакай да погледна раната ти.
Тя го хвана за ръката и го отведе върху един покрит с мъх дънер, където го сложи да седне, откъсна едно парче от ризата му, разкъса го на ленти и почисти и превьрза раната, колкото можа.
— Пар и Кол намериха Меча на Шанара, но изчезнаха — разказа й той, докато тя вършеше това. — Историята е дълга, нямам време да ти я разказвам. Тръгнах да търся Пар, а той може би търси Кол. Не зная в кого от двамата е Мечът. Колкото до Уокър, бях с него, когато тръгна на север да възстанови магията, която трябваше да върне Паранор и Друидите. Той успя и ние се върнахме заедно, но оттогава не съм го виждал — той поклати глава.
— Паранор е възстановен. Мечът е намерен. Повелите са изпълнени, но не зная дали това има някакво значение.
Тя превърза раната му и отново застана пред него.
— И аз не зная, но все трябва да има. Само ако можем да разберем какво — Тя преглътна, защото гърлото й беше пресъхнало, и го погледна с кехлибарените си очи. — Чуй ме сега. Ето какво трябва да кажеш на останалите — тя си пое дълбоко дъх. — Шадуините са Елфи. Те са Елфи, които са открили древната магия, но са решили да я използват неразумно. Те са останали, когато целият Елфски народ избяга от Четирите земи и Федерацията. Магията ги е преобразила, както всичко останало. Тя ги е превърнала в Шадуини. Те са друга разновидност на Черепоносците от стари времена — черни призраци, за които магията е копнеж, на който не могат да устоят. Не зная как могат да бъдат унищожени, но това трябва да стане. Аланон беше прав — те са зло, което заплашва всички нас. За да намерим необходимите ни отговори, трябва да разберем каква е целта на повелите, които ни бяха дадени. Един от нас ще разбере истината. Това трябва да стане. Предай им каквото ти казах, Морган. Обещай ми.
Морган се изправи.
— Ще им предам.
Крясък на чапла прониза утринната тишина и Рен подскочи.
— Почакай ме тук.
Дотътра се до падналите Шадуини и започна да претърсва дрехите им. Един от тях трябваше да носи Елфовите камъни, откраднати от Тиб Арн. Гневът й към него отново я завладя. Претърси най-близките двама и нищо не намери. Претърси пепелта на единия, когото Морган бе изгорил, и също нищо не откри. После отиде до кочияша и неговия спътник, до техните обезобразени тела, и без да обръща внимание на онова, което им бе сторено, внимателно запретърсва робите им.
В джоба на наметалото на единия откри торбичката и Камъните. Шумно въздъхна и прибра торбичката в туниката си, след което тръгна накуцвайки към Морган.