Чу се пърхане на криле, птиците налетяха една срещу друга, нададоха яростни писъци и после се отдръпнаха. Отново започнаха да кръжат, всяка дебнеше да нападне другата. Рен се надигна от коритото и излезе на равно. Тя тръгна след отдалечаващите се птици, за не ги изгуби от погледа си. Беше решила да се намеси. Не можеше да остави тази битка само на Тайгър Тай и Рока. Битката не беше тяхна, а нейна.
Птиците отново се спуснаха една срещу друга с отворени нокти и клюнове, готови да разкъсват. Черните им сенки се открояваха на лунната светлина. Те се виеха и обръщаха, лудо махаха с криле и кръжаха. Рен бягаше подир тях с Елфовите камъни в ръка. Не трябва да се отдалечавам! — все тази мисъл й беше в главата.
В последния миг птиците се отскубнаха една от друга. Едва се държаха във въздуха, от разкъсаните им тела капеше кръв и падаха пера и жилки. Рен ядно скърцаше със зъби. Глун се отърси, вдигна се и бавно започна да кръжи. Дух плавно полетя нагоре, но се върна колеблив и несигурен. Опита се да се овладее, целият потръпна, полетя към земята и се изгуби. Рен ахна от смайване — но после дъхът й спря от учудване, когато Дух внезапно се появи отново, сигурен в себе си, възстановил се по един чудодеен начин. Преструвка! Сега се намираше точно под Глун и изникна откъм земята като снаряд, префуча в нощта и връхлетя върху бойната сврака. Ударът бе като от сблъскване на камъни. Двете птици нададоха вой, после се дръпнаха една от друга с издадени нокти.
В този момент единият от ездачите им падна, явно отхвърлен от удара. Размахал ръце и крака, той нададе ужасен крясък и полетя към земята. Падна като камък, без да може с нищо да си помогне и шумно се удари. Битката горе продължаваше. Рокът и бойната сврака се биеха в небето, сякаш загубата на един ездач нямаше никакво значение. Рен не можа да разбере кой беше падналият. Побягна през полето, сърцето й ужасно биеше, гърлото й се бе свило от страх. Дълго тича така, без нищо да забележи. После изведнъж се озова пред едно смазано, окървавено тяло, цялото ожулено от опитите да се изправи, но въпреки това все още живо.
Рен забави крачка и насреща й се появи едно разкривено, наранено лице. Цялата потръпна, когато видя очите му. Беше Тиб Арн. Той се опита нещо да каже, издаде някакъв гърлен звук, от който нищо не се разбра, но тя усети затаената му омраза. Под жестоките рани личеше, че Тиб е все още момче, но Шадуинът в него се надигна и като черен дим се насочи насреща й. Тя мигновено вдигна Елфовите камъни и синият огън разкъса тъмното създание и го погълна.
Когато погледна отново, сините очи на Тиб Арн се бяха втренчили в нея, без да я виждат.
В този момент над главите им се разнесе писък, неизвестно дали на бойната сврака или на Рока, и тя погледна тъкмо навреме, за да види Глун, който се спускаше надолу, преследван от Дух. Свраката се беше отказала от битката в небето и се спускаше срещу нея. Тя се сви под сянката й, защото вече нямаше къде да се скрие, пресъхналото корито беше твърде далеч. Вдигна Елфовите камъни, но ръката й тежеше като олово и тя знаеше, че няма да има достатъчно време, за да се спаси.
Тогава Дух предприе една последна атака и улови Глун за опашката, заби се в бойната сврака, извади я с един удар от равновесие и отлетя. Глун префуча, втурна се подир Рока и в този миг Рен призова магията на Елфовите камъни още веднъж. Тя се заби точно в Глун, обви свраката и започна да я изгаря, поглъщайки я въпреки опитите й да избяга. Глун яростно пищеше и диво се мяташе и се опитваше да отлети. Но Елфската магия бе подпалила птицата и пламъците й я обгръщаха отвсякъде. Глун се въртеше и мяташе, като пляскаше с крила. Рен отново насочи магията, синият огън лумна, нагорещен до бяло. Бойната сврака полетя надолу, пламъците обгръщаха тялото й. Удари се в земята, цялата потръпна и повече не се и помръдна.
Само след секунди от огъня бе останала само пепел.
В последвалата тишина Дух тихо се спусна ливадите. Тайгър Тай слезе от него и приближи към Рен със своята клатушкаща се походка. Сбръчканото му лице бе покрито цялото с пот. Протегна ръце към нея.
— Добре ли си, момиче? — тихо попита той и в погледа му се четеше искрена загриженост.
Тя се усмихна.
— Благодаря ти. За втори път в един-единствен ден ме спасяват приятели, които си мислех, че съм загубила — и тя му разказа за Морган Лех и Шадуините от Южното око.