Единият от мъжете ритна стола, стана и излезе от стаята. Кол рискува да вдигне поглед изпод одеялото. Мечът на Шанара лежеше на масата. Те играеха на зарове, явно за да го спечелят или да спечелят дяла на другите в него. Тримата, които останаха на масата, изругаха нещо грозно по отношение на онзи който излезе, но не вдигнаха поглед подире му.
Кол се обърна отново към стената и затвори очи. Това, че тези мъже нямаха и представа от истинската стойност на Меча, нямаше никакво значение. Нямаше значение и това, че само той можеше да използва магията, а от това зависеха толкова много неща. В този момент, мислеше си отчаяно той, нищо, освен, чудо, не можеше да го спаси.
Скръсти ръце под одеалото и потъна в дълбока непрогледност.
Какво да правя?
— Той ли е?
Лицето на Мати Ро отразяваше лунната светлина и имаше призрачен вид под късо подстриганата черна коса. Дамсон отпи от меха с вода, който Мати й предложи, и хвърли поглед назад — да не би да са я проследили. Ала нощта бе тиха, земята пуста и неподвижна под звездите.
— Той ли е? — повтори въпроса си Мати, нетърпелива и настойчива.
Дамсон кимна.
— Трябва да е той. Беше се покрил в дъното на стаята с одеяло и не можах да видя лицето му, но няма значение. Мечът на Шанара лежеше на масата, а него не мога да сбъркам. Сигурно е той. Оковали са го в белезници. Това са търговци на роби, Мати. Погледнах каруцата, докато идвах насам. Беше пълна с окови и белезници — тя замълча и тръпка на тревога премина през лицето й. — Не зная как се е натъкнал на тях и как е допуснал да го заловят, но това не е трябвало да става. Магията на песента-заклинание е трябвало да му помогне срещу подобни хора. Нищо не разбирам. Нещо не е наред.
Мати нищо не каза, чакаше.
Дамсон й върна меха с вода и въздъхна.
— Жалко, че не можах да видя лицето му. Той вдигна поглед за миг, но беше много тъмно, за да се види ясно — тя поклати глава. — Търговци на роби — с тях никой не може да се разбере.
Мати отмести крака.
— С такива мъже няма как да се разберем. Ние сме жени. Ако могат, ще ни хванат, ще си направят удоволствието с нас и ще ни прережат гърлата. Или пък, ако за съжаление оцелеем, ще ни продадат заедно с Равнинеца — тя се загледа в нощта. — Колко бяха?
— Петима. Четирима вътре и един на пост. Пият, хвърлят зарове и се карат — тя замълча с известна надежда. — Щом заспят, може да имаме възможност да се промъкнем и да освободим Пар.
Мати продължително я изгледа.
— В тъмното е доста рисковано. Ако се стигне до борба, няма да можем да се различим от тях. А и ако Равнинеца е окован за сгената, ще ни трябва много време, за да го освободим, а и ще вдигнем шум. Освен това както е тръгнало, те може да останат будни през цялата нощ. Нищо не се знае.
— Ще почакаме малко. Ден-два, ако трябва. Рано или късно ще се появи някаква възможност.
Мати поклати глава.
— Нямаме време, не знаем за колко ще стигнат дотам, закъдето са тръгнали. А може да ги причакат други. Не. Трябва да го направим тази нощ.
Дамсон на свой ред я изгледа.
— Тази нощ — повтори тя. — Но как?
— Ти как мислиш? Ако са успели да заловят Равнинеца въпреки магията му, значи са твърде опасни, за да си играем с тях — Мати Ро я гледаше изпитателно. — Ако действаме бързо, ще се проснат мъртви преди да разберат какво става. Можеш ли да го направиш?
Дамсон си пое дълбоко дъх.
— Ами ти?
— Само ме следвай и се дръж зад мене. Пази тила ми. Помни колко са. Не обърквай бройката. Ако ме убият, бягай — тя изправи гръб. — Готова ли си?
— Веднага ли?
— Колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще свършим.
Дамсон кимна безмълвно, чувстваше се откъсната от ставащото, сякаш го наблюдава отстрани.
— Имам само един нож.
— Използвай всичко, което имаш. Помни какво ти казах.
Високото момиче хвърли наметалото си и бръкна в багажа, извади тънкия боен меч и го окачи през рамо, също както Морган Лех носеше неговия. Превърза няколко хвъргачни ножове през кръста си и пъхна един оловен нож с широко острие в ботуша. Дамсон я наблюдаваше без нищо да каже. Двама срещу петима, мислеше си тя. Но преимуществата на онези бяха още по-големи. Тези мъже бяха опитни бойци, главорези, които щяха да ги убият, без да им мигне окото. Какво сме ние пред тях? — питаше се тя, но реши, че това е глупав въпрос.