Те тръгнаха в нощта, като се плъзнаха през поляните като призраци, Дамсон водеше Мати по същия път, по който мина преди, като наблюдаваше как светлината от газените лампи, окачени в хижата, става по-ярка с приближаването им. Гласовете на мъжете стигнаха до тях, дрезгави и груби. Този път Дамсон не можа да види запалената лула на стълбите пред входа, но това не значеше, че часовоят не е още там. Минаха западно от хижата между дърветата и излязоха откъм задната й страна, като се прилепиха до грубите греди на стената. Вътре продължаваха да се чуват гласовете на онези, който играеха на зарове и пиеха.
Надникнаха към южната страна на хижата, за да видят какво става отпред. Не се виждаше никакъв мъж на пост. Сега водеше Мати с изваден и насочен пред себе си меч. Промъкнаха се до прозореца и бързо надникнаха вътре. Картината оставаше непроменена. Затворникът все още бе завит с одеялото, легнал на пода в дъното на хижата. Четирима от мъжете продължаваха да седят около масата. Дамсон и Мати бързо се спогледаха, после тръгнаха напред. Стигнаха до ъгъла и погледнаха към хлътналия навес.
Часовоят го нямаше.
Мати свъси лице, но въпреки това се отправи към светлината с изваден меч и тръгна към отворената врата. Дамсон я последва, като се озърташе наляво и надясно и мислеше: „Къде ли е часовоят?“ Бяха почти при вратата, когато той изникна от мрака, може би бе отишъл да нагледа животните, защото гледаше нататък и си мърмореше нещо. Забеляза жените чак когато стигна до входните стъпала, после извика от изненада и се хвана за оръжието. Мати бе по-бърза от него. Тя премести меча си в лявата ръка, протегна дясната, извади един от хвъргачните ножове и го запрати към мъжа. Острието го прободе в гърдите и той падна пред входа, издавайки вик на болка.
После се промъкнаха през вратата и влязоха в хижата, като Мати вървеше отпред, а Дамсон я следваше. Помещението бе малко, задимено и претъпкано и те се озоваха точно до търговците на роби. Дамсон ясно виждаше лицата им, потта по кожата им, яростта и изненадата в очите им. Мъжете скочиха от масата и измъкнаха оръжията си от поясите и калъфите. Нададоха викове и ругатни, стъклените и тенекиени чаши се прекатуриха и бирата се разля по пода. Мати уби най-близкия мъж и се насочи към следващия. Масата се разтресе и парчета полетяха навсякъде. Един от мъжете тръгна към пленника, но Мати беше твърде близо и той трябваше да се обърне, за да срещне нападението й. Втори мъж падна и кръвта бликна от гърлото му. Той размаха ръце във въздуха и се свлече. Останалите двама се втурнаха към Мати, ножовете им зловещо пробляснаха на светлината на лампите и я принудиха да отстъпи към стената. Дамсон се отдръпна, защото нямаше къде повече да отиде. Някой я хвана отзад. Това беше петият мъж, целия окървавен от раната в гърдите, който връхлетя през вратата и заби нокти в нея. Тя се опита да се измъкне, кръвта му полепваше по ръцете й. Успя да го изтласка навън през вратата и надолу по стъпалата. Отвън мулетата надаваха рев и ритаха по стената на хижата подплашени.
Мати се засили и нанесе удар на мъжа срещу нея, опитвайки се да не допусне да я изтласкат до стената, като викаше към Дамсон. Лампата се разтърси и газ се посипа навсякъде. Огънчетата се разпиляха по пода на хижата. Дамсон нападна в гръб по-близкия мъж и заби нокти в очите му. Той извика от болка, изпусна оръжието и с голи ръце се опита да я отблъсне. Тя се протегна да извади ножа си. Мъжът се спусна разярен към нея, забравил всичко друго. Препъна се и падна сред пламъците. Дрехата му се подпали и той със стон се втурна към вратата и навън в нощта.
Последният остана още малко, после също се втурна към вратата. Пламъците вече обгръщаха стените, надигайки се към тавана, като лесно поглъщаха сухото дърво. Дамсон и Мати се спуснаха към дъното на хижата, където пленникът се бе изправил на колене и се опитваше да разкъса веригата, която го държеше прикован към стената. Мати го блъсна без нищо да каже, извади големия ловджийски нож от ботуша и изби скобата от гредата. После се втурнаха към вратата, навсякъде обкръжени от пламъци, които пърлеха косите и кожата им. Вече излизаха, когато пленникът се отскубна, обърна се и се спусна сред дима и огъня, като веригите се влачеха зад него. Претърси парчетата по пода, докато намери Меча на Шанара.
В същото време те вече бяха навън, опитвайки се да си поемат дъх и кашляйки от пушека и праха, докато хижата изгаряше зад тях. Тогава Дамсън осъзна, че не бяха освободили Пар Омсфорд, а брат му Кол.