— Вече те виждам добре, Елфска Кралице — промърмори Комбинираната котка, докато приближаваше. — И те чувам добре.
Рен се усмихна на познатия глас. Само преди три дни си мислеше, че никога няма да го чуе отново. Изпитанието й с Тиб Арн и Глун я научи да цени по нов начин нещата, които на времето приемаше за естествени. Странно как шепотът на смъртта караше човека изведнъж да чува по-добре. Питаше се колко ли пъти ще трябва да го чува отново, за да запомни урока му.
— Какво разбра? — попита я тя, като клекна, за да вижда по-добре лицето й.
Стреса подсмъркна.
— Разбрах как ние да се измъкнем, а те да пропаднат. Пссст. Може да стане — тя се огледа наоколо. — Къде е ффррр, Пискунът?
Рен посочи с ръка.
— Отиде да разузнае на изток, където чакат и останалите. Не исках никой да чуе какво си говорим. Странно е колко по-добре сме започнали да се разбираме.
Щиповете на Комбинираната котка се наостриха, после се отпуснаха отново.
— Не е кой знае какво постижение. Пискуните не умеят много да приказват. Хсссстттт. Накратко, Елфска кралице.
Рен сдържа усмивката си. Нямаше защо да я поощрява.
— Значи, според теб, ние двете можем да се справим?
— Това не е Мороуиндъл и Тресавището не е Ин Джу. Разбира се, че можем. Брррр! — тя плю. — Трябваше сама да се сетя за това.
Сгамо три дни, след като бе избягала от Шадуините, Рен се Готвеше да ги предизвика отново. Спуснала се бе в лагера заедно с Тайгър Тай и бе приета с поздравления и удивление от Елфите от челния отряд, които я смятаха за изгубена. Все още бяха разположени в покрайнините на Катеричина гора и наблюдаваха постоянното напредване на федеративната армия, докато чакаха Барсимон Оридио и основната елфска армия. Десидио я посрещна възторжено и й каза направо, че Елфите имат нужда тя да ги води и той е на нейните заповеди, като в този момент каза повече, отколкото бе казвал през цялото време, откакто бяха тръгнали от Арборлон. Трис беше ядосан, посочи й, че нейната прибързаност е станала причина за залавянето й и я предупреди, че вече никога не бива да ходи където и да било без Телохранители и всъщност без него лично. Тя поздрави двамата и се ръкува с тях, като ги увери, че втори път няма да предприема подобен риск — макар вече да знаеше, че точно това възнамерява да направи.
В нейно отсъствие челният отряд не бе бездействал. Десидио и Трис се бяха отказали да съблюдават всякаква стратегия, за да продължат онова, което тя толкова успешно бе започнала. Бяха изпратили втори нападателен отряд срещу Федерацията още същата нощ след нейното залавяне, като бяха подпалили провизиите и каруците, подплашили конете и обезпокоили спящата войска и бяха направили всичко, за да объркат и причинят неприятности на врага и да забавят напредването му. След смъртта на Ъринг Рифт командването на Летящите ездачи бе поверено на Тайгър Тай, най-опитния измежду тях, водач, към когото изпитваха симпатия, груб и безцеремонен, но винаги на своя пост. Той бе довел Летящите ездачи в подкрепа на земните Елфи. Този път Федерацията бе по-подготвена отпреди, но все пак не достатъчно, за да предотврати значителните загуби на провизии и коне. При това нападение Елфите бяха изгубили повече от десетина мъже, но Федерацията отново беше спряна, принудена да изчака, докато се възстановят конете, да се снабдява с още храна и вода и да лекува ранените.
Барсимон Оридио бе стигнал до Ренската долина и вече идваше насреща им. Бяха пристигнали вестоносци, изпратени от стария генерал, за да оповестят, че им идват на помощ. Десидио и Трист ги върнаха обратно с поздравления от Кралицата — защото още не желаеха да разкрият, че самата Кралица е изчезнала. Никой от тях не беше готов да приеме, че е изчезнала завинаги, въпреки онова, което се беше случило с Ъринг Рифт и Грейл. Рен с удоволствие установи, че те бяха запазили нейното изчезване в тайна.
Но тя вече беше решила, че челният отряд трябва да направи нещо, а не просто да чака, докато Бар и останалата армия ги настигнат. Беше обмислила всичко, докато летеше от ливадите насам. Тялото й бе уморено от битката с Тиб Арн и Глун, но съзнанието й бе учудващо ясно и активно. Знаеше какво трябва да се направи и щеше да го направи на всяка цена, независимо от всичко, което се беше случило. Смоците трябваше да бъдат спрени. Те сигурно бързо приближаваха към федеративната армия, излизайки от Ърфинг, пресичайки Мермидон и минавайки през ливадите източно от Пайкън. Щяха да я настигнат след не повече от няколко дни и да се присъединят към своите съюзници в преследването на Елфите. А когато това стане, всичко ще бъде загубено. Елфите бяха безпомощни пред Смоците както по численост, така и по умения и сила. Тези Шадуински оръдия щяха да ги преследват през горите на Западната земя чак до Арборлон и щяха бързо да приключат с тях.