Огледално неподвижните зеленикави води се надиплиха от вълни. Рен си пое дълбоко дъх. Спокойно, спокойно.
После тя удари отново, Елфовият огън избухна сред Смоците и този път те тръгнаха срещу нея, втурнаха се към наноса.
Всичко в езерото започна да се движи, рифовете бавно се преместваха, скупчваха се черни сенки. Тя виждаше всичко това с ъгълчето на очите си, докато тичаше подир Трис и Стреса — видя го от двете страни, отпред, а също и отзад и си даде сметка, че е в голяма опасност. Ако Тварите нападнеха сега, никой от тях нямаше да се спаси. Чудовища от блатото, по-древни от Шадуинските изчадия и неумолими като вечността — срещу тях тя искаше да изправи Смоците. Те са били тук, когато Уил Омсфорд и Амбърн Елеседил са преминали през Тресавището преди повече от триста години да търсят Огнената кръв. Тези чудовища бяха погълнали двама от Елфите-Ловци, изпратени да придружават Равнинеца и Избраницата. Тя се надяваше, че ще погълнат и Смоците.
Пред тях се появи остров, малко по-голям от ивица каменлива земя, осеяна с храсти и на места — с по няколко кипариса. Наносът стигаше до нея и продължаваше и по-нататък. Ивицата беше единствената земя наоколо, обвита в мъгла и напълно безжизнена.
— Побързай! — просъска й Стреса.
Тя отново се обърна назад и видя и шестте Смока, които вървяха с отворени нокти по обвитата в коренища ивица земя, която Рен бе оставила зад себе си. Преследвачите бягаха след тях, някои крещяха, полагаха усилия да не бъдат смазани. Смоците излязоха изпод контрол, когато видяха своите жертви толкова наблизо, предчувствайки, че ще ги настигнат за няколко мига. Приближаваха бързо, без да се интересуват от опасностите наоколо, сигурни в своята сила и броня. Елфската магия можеше да гори, но не можеше да унищожава. Родени ловци, те мислеха само за плячка, никога за укритие или отстъпление. Един се подхлъзна и падна и моментално потъна в застоялите блатни води, но се постара отново да изплува.
Елате след мен — зовеше ги тя на ум. — Елате да видите какво съм ви приготвила.
Тя стигна до острова и се обърна още веднъж назад. Огънят на Елфовите камъни вече нахлуваше в ръката й. Направо изстина като си помисли, че може би се е забавила твърде дълго, че най-близкият Смок е на не повече от петнайсет метра. Тя бързо призова магията и изпрати огъня не срещу Смоците, а към езерото наоколо, към тези рифове с ноздри, през които дишаха, към Тварите.
В езерото избухнаха гейзери на десетки метри във въздуха и тъмните силуети се издигнаха нагоре като китове. Смоците забавиха ход по наноса, объркани от онова, което ставаше, железните им челюсти потракваха, ноктите стържеха. Езерото наоколо вреше и кипеше и в този момент Тварите нападнаха. Те изскочиха от застоялите зеленикави води, от бездънната сенчеста тъма и събориха Смоците от моста. Смоците се катурнаха и като не можаха да намерят опоръ във водата, потънаха и изчезнаха от погледа. Преследвачите — заедно с тях, надавайки писъци. Всичко стана толкова бързо, че свърши още преди да започне. Нужни бяха само секунди. Огромното вълнение в блатото, смрачаването, сблъсъка на желязо и плът, и ето че Смоците ги нямаше.
С изключение на един — този, който беше най-близо до острова. Той се завтече към тесния нанос и цялата земя се разтърси от яростната му атака. Рен насочи огъня насреща му, но Смокът премина през пламъците, сякаш те не представляваха нищо за него, освен аленозлатисти листа. Озова се на острова само за миг — толкова огромен, че препречи цялото блато зад гърба си, където вълните стихваха в неподвижността на голата повърхност. Трис извика и скочи на помощ на Рен с изваден меч. Стреса диво крещеше и дори Фавн се беше измъкнал от торбата и пищеше от страх.
В този миг от мъглата се появи един тъмен силует, бърз като стрела, и ноктите на Дух се забиха в главата на Смока и в гърба му, събаряйки звяра. Смокът скочи отново на крака и целият се огъна от ярост. Дух прелетя покрай него, направи един кръг и нападна Смока втори път, като го изблъска още по-назад. Трис хвана Рен през кръста, метна я на рамо и затича от острова назад към наноса. Не! — искаше да го предупреди тя. — Тварите са още там! Но дъхът й не й стигна и тя само заби нокти в него. Фавн се бе спуснал напред със Стреса и двамата тичаха един подир друг, като мишки по въже.