— Какво прави той, според вас? — запита настойчиво Мати. В гласа й се долавяше тревога и безпокойство.
— Не зная — призна си Морган.
Той се наведе, за да погледне по-отблизо, но веднага се дръпна, като чу ръмженето на Мърко. Погледна към Мати и сви рамене. Другите двама седяха мълчаливи и лицата им бяха скрити в мрака. Починаха, нахраниха се малко по-добре, отколкото преди, но всички бяха изтощени емоционално и физически от дългата битка, която трябваше да водят, за да запазят живота си. Онова, което им даваше сили да продължат, беше общата им решимост да намерят Пар Омсфорд и фактът, че според Уокър Бо бяха към края на пътя, започнал от Рога на пъкъла.
— Той търси Пар — неочаквано каза Дамсон. Шепотът й отекна в тишината.
— Да, разбира се. Той проследи втората следа на Халката към Южното око, за да провери дали Равнинеца е затворен там.
Кол беше сигурен, че брат му е в ръцете на Шадуините и всички започваха вече да се убеждават в това. Но Морган имаше чувството, че Уокър търси и още нещо. Засега не искаше да говори за това, пазеше го в тайна от предпазливост. Знаеше нещо, което още не им казваше, но така беше с всички Друиди, а сега Уокър беше Друид. Морган си пое дълбоко дъх и се отпусна, загледан в тъмнината. Колко странно. Уокър Бо бе станал точно това, от което на времето се ужасяваше. Кой би могъл да повярва? Но нали всички бяха дошли от други светове, различни от този, мислеше си той философски. Всички бяха живели различен живот.
Той гледаше право към Уокър, когато другият отвори очи и така го стресна, че подскочи. Бледото лице в качулката се вдигна призрачнобяло и тънкото тяло потръпна.
— Жив е — промълви Мрачния чичо, когато дойде на себе си и погледна към тях. — Ример Дал и Шадуините са го затворили.
Бавно се изправи, сгърчен, сякаш му е студено. Другите се изправиха заедно с него, като си разменяха несигурни погледи. Мърко излезе от мрака.
— Какво видя? — нетърпеливо попита Кол. — Видение ли ти се яви?
Уокър Бо поклати глава. Разсеяно протегна ръка и погали едрата глава на Мърко, щом котаракът приближи да го подуши.
— Не, Кол. Използвах един Друидски способ и излязох от тялото си в духовна форма, за да вляза в крепостта на Шадуините. В този ми вид те не можеха лесно да ме усетят. Намерих Пар затворен в кулата. При него беше Ример Дал. Главният преследвач се опитва да убеди Пар да му позволи да го научи отново да овладее магията на песента-заклинание. Твърди, че самият Пар е Шадуин.
— Той му е казвал същото и преди — тихо каза Дамсон.
— Това е лъжа — заяви Кол. Но Уокър Бо поклати глава.
— А може би не е. Има нещо вярно в това. Долових го от думите му. Но истината ми убягва. Има и нещо друго, което не бе казано. Пар е объркан, ядосан и изплашен. Той е почти готов да приеме онова, което му говори Главният преследвач. Беше готов да му позволи да направи каквото иска.
— Не — прошепна Дамсън с пребледняло лице. Уокър дълбоко вдъхна нощния въздух.
— Не, наистина. Но на Пар не му остава много време. Силата му се изчерпва. Аз рискувах за малко и се намесих, за да не му позволя да приеме, и засега това няма да се случи. Но ние трябва бързо да стигнем до него. Ключът за унищожението на Шадуините е в Пар. Винаги е било така. Ример Дал не се интересува от нищо — той иска само едно: да спечели Пар. Той знае за моето завръщане, за завръщането на Рен, за това как многократно избягвахме от Шадуините. Той знае, че ние постепенно се приближаваме към него. Шадуините са заплашени, но той е насочил всичките си усилия към Пар. Пар е ключът. Ако го освободим от неговия страх от песента-заклинание, може би всички парчета на пъзела ще се наместят. Аланон ни изпрати да намерим талисманите и ние го направихме. Той ни изпрати да върнем Елфите и Паранор и ние сторихме и това. Притежаваме всичко необходимо, за да унищожим Шадуините; трябва само да разберем как да го използваме. Отговорът се крие тук.