Той се загледа към долината надолу през дърветата, където черният обелиск на Южното око се издигаше срещу хоризонта.
— Мечът на Шанара ще освободи Пар — заяви Кол и решително излезе напред. — Зная, че ще го освободи.
Уокър сякаш не го чу.
— Има и още нещо. Шадуините държат нещо заключено в подземието на крепостта, нещо живо, оковано от магията, уловено против волята му. Не зная какво е то, но чувствам, че е могъщо и трябва да намерим начин да го освободим, ако искаме да спечелим тази битка. Каквото и да е, Шадуините го охраняват там с цената на живота си. Стражите, които го пазят, са много силни.
Той се обърна отново към тях.
— Шадуините са Елфи по рождение и използват Елфската магия от вълшебните времена. Тяхната сила и слабост се крият в това. В известен смисъл Пар е може би един от тях, защото в жилите му тече Елфска кръв. Не мога да твърдя със сигурност, но мисля, че още не е решено в какво ще се превърне.
— Той никога няма да се обърне срещу нас — прошепна Дамсон и погледна настрани.
— Какво да правим, Уокър? — тихо попита Кол. Той държеше Меча на Шанара с двете си ръце и едрото му лице бе твърдо като гранит.
— Ще отидем да го намерим, Равнинецо — отвърна другият. — Тръгваме веднага, преди да е станало твърде късно.
— Не всички — бързо се намеси Морган и погледна към жените.
Уокър се обърна към него.
— Те са решили да дойдат, Планинецо.
Морган не отстъпваше. Не искаше Дамсон и Мати да се озоват в свърталището на Шадуините. Всички мъже притежаваха някаква магия, с която да могат да се предпазят, а жените — не. Това изглеждаше несправедливо.
— Не можете да тръгнете без мен — веднага се намеси Дамсон и той видя как Мати кимна в знак на съгласие.
— Прекалено е опасно — възпротиви се той. — Ние не можем да ви окажем помощ. Ще трябва да останете тук.
Те ядосано го изгледаха и той отвърна на погледите им. За миг никой нищо не каза, тримата стояха изправени един срещу друг на нокти в мрака и никой не смееше да се обади, за да не предизвика другите.
Тогава Уокър вдигна ръка и Дамсон и Мати се озоваха пред него. Със същия жест той изпрати Морган и Кол зад тях. Беше по-висок, отколкото Морган го помнеше, а също и по-едър, сякаш бе пораснал на ръст и наедрял. Това, разбира се, не беше възможно, но само му изглеждаше така. Сякаш побираше не само един човек. Изпълваше цялото пространство пред тях, едър и страшен, и в нощта наоколо им настана изведнъж тишина, изпълнена с очакване.
— Не мога да ви дам магия, с която да се биете — каза той тихо на жените — но мога да ви дам магия, с която да се предпазвате от атаките на Шадуините. Стойте тихо сега. Не мърдайте.
Той протегна ръка и описа кръг. Въздухът се изпълни със светлинки, които сякаш се разпиляха и паднаха като прах, запалени и угаснали при неговото докосване. Той вдигна ръка от едната страна и я свали от другата, като ги поръси със светлина от главата до петите и ги остави да просветнат за миг, след което отново ги обгърна тъмнина.
— Ако сте решили да дойдете — каза той, — това ще ви пази.
Той ги повика като малки деца за бащина прегръдка. Изведнъж изглеждаше уморен и отпаднал, но без да губи решителност.
— Ще направим каквото трябва и каквото можем — каза им той. — Всичко, за което сме се борили, всички пътища, които изминахме, всички животи, пожертвани по пътя, всичко беше заради това, което ще направим сега. Така ми каза Аланон, след като бе възстановен Паранор, след моето собствено преображение, след като Коглин пожертва живота си заради мен. Краят на Шадуините или нашият собствен край ще бъде тук. Никой не бива да идва, ако сам не реши това. Но имаме нужда от всички.
— Ние идваме — бързо каза Дамсон. — Всички.
Останалите, дори и Морган Лех, кимнаха в знак на съгласие.
— Значи сме петима — Уокър леко се усмихна. — Пьрво ще отидем при Пар да го освободим, да му върнем способността да използва магията си. После, ако успеем, ще идем в подземията. Трябва да тръгнем веднага, за да стигнем до Южното око призори — той замълча, сякаш търсеше още нещо да каже. — Пазете се. Не се отдалечавайте от мен.
В мрака на горичката петимата се спогледаха и негласно приеха споразумението. Щяха да се опитат да довършат онова, което толкова хора бяха започнали много отдавна, а те бяха единствените, които можеха да изпълнят тази задача, независимо дали им се искаше или не.