Атаката се осъществи според плана и Елфите напредваха, възползвайки се от тъмнината и объркването, като бързо преформираха редиците си. От две седмици вече стояха в долината и разузнавачите им бяха опознали терена подробно. Калахорн беше в ръцете на Федерацията, но точно тази част от него Елфите познаваха по-добре, отколкото войниците от армията на Южната земя. Западният фланг се придвижи напред, а североизточният право на изток. Те нападнаха отново, като този път стрелците излязоха в авангарда и веднага след тях бяха изпратени пехотинци, въоръжени с мечове. Федеративната армия бе отблъсната и хората започнаха да се разпиляват и да бягат. Центърът се държеше, но фланговете бяха систематично унищожавани. Навсякъде лежаха ранени и умиращи и командването на силите на Южната земя беше напълно объркано.
Може би всичко щеше да свърши тук и в този момент, тъй като челните редици на Федеративната армия побягнаха назад из равнината напълно объркани, ако в битката не бе настъпил един от онези обрати, които често предрешават изхода от нея. Както яздеше по източните флангове, конят на Десидио бе ударен и падна сред неразборията от тела. Ръката и крака му бяха счупени и военачалникът бе притиснат под коня. Докато гледаше безпомощно, първите защитници на Федерацията, окуражени от неговото падане, се спуснаха в контраатака. Тя бе насочена право към ранения Елфски командир, така че Елфите изоставиха своя план и се втурнаха да му помогнат. Измъкнаха го изпод коня и го заведоха на безопасно място, но целият им фронт се разпадна.
Като чуха победни викове отдясно, федеративните войски се прегрупираха и контраатакуваха Барсимон Оридио. Елфският командир несъмнено бе принуден да отстъпи, ако не искаше да бъде премазан. Федерацията настъпваше срещу него — още дезорганизирана, но многохилядна и благодарение само на численото си превъзходство успя да възвърне загубените си позиции. Когато изглеждаше, че Бар няма да успее да стигне Ренската долина без отново да влезе в битка, Рен изпрати на помощ Летящите ездачи, които се спуснаха от облаците и обстреляха предните редици на федеративните нападатели, като ги задържаха достатъчно, за да се отдръпнат войските на Бар.
Тогава атаката бе прекъсната, тъй като и двете армии спряха да се прегрупират. Елфите отново се отдръпнаха по хълмовете и в началото на Ренската долина, където изчакаха федеративната армия. От своя страна Федерацията изнесе мъртвите и ранените в тила и прегрупира бойните си редици за една масирана атака. Планът им не беше сложен. Те възнамеряваха да доближат точно срещу Елфите и просто със сила да ги победят. Нямаха причини да се съмняват в успеха си.
Рен отиде да види Десидио и го завари да се гърчи в жестоки болки. Кракът и ръката му бяха поставени в шини и превързани, лицето му — сиво като пепел. Направо бе побеснял от това, че е допуснал да го ранят, и искаше да бъде върнат обратно при войниците му. Рен отказа да удовлетвори молбата му и, подкрепена от заповедта на Барсимон Оридио, го изпрати обратно в Арборлон. Участието му в битката бе приключило.
Бар дойде при нея и заяви, че Ебън Круенал ще поеме командването. Рен кимна без коментар. И двамата знаеха, че никой не може равностойно да замести Десидио.
С настъпването на деня започна да просветлява, но облаците и мъглата висяха все така ниско и над земята се спусна влажна жега. Наближаваше обяд. Елфите изпратиха разузнавачи на изток и на запад, за да разберат дали не са предприети обходни маневри, но не откриха нищо. Очевидно Федерацията разчиташе на успеха на една пряка атака.
Тя започна веднага след обяд. Чуваха се барабаните в мъглата, издаващи наближаването на армията. Зададоха се вълна след вълна от войници в черно-червени униформи, които маршируваха в крак с ударите на барабаните. Копията и мечовете им блестяха. Стрелци охраняваха фланговете, а наоколо патрулираха кавалеристи, за да предупреждават в случай на изненадващи атаки. Но Елфите нямаха достатъчно хора, за да рискуват да разбият силите си, и бяха принудени да стоят и чакат в долината на Рен. Федерацията маршируваше през долината, сякаш не я интересуваше какво я чака, отивайки направо в зъбите на Елфското оръжие.
Елфите нападнаха от всички страни. Стрелците, скрити по склоновете, обсипаха със стрели редиците на Федерацията, така че южняците бяха принудени да стъпват по телата на собствените си хора. Въпреки това напредваха, използвайки стрелците като защитна стена. Рен наблюдаваше битката, застанала заедно с Бор и Трис в началото на долината. До нея достигаха воят и крясъците на сражаващите се, прозвънването на оръжия и брони. Никога не бе преживявала подобно нещо и тази жестокост я потискаше. Бар стоеше встрани и наблюдаваше с безразличие. Даваше заповеди на вестоносци, които ги предаваха напред, разменяше коментари с някои от хората си и от време на време с Трис. Елфите бяха преживели много битки. Това не беше нещо ново за тях. Но Рен имаше чувството, че стои в центъра на водовъртеж.