После тя внезапно се озова отново сама, последните преследвачи се спуснаха надолу през дърветата, побягнали от ужас. Черните им роби бяха изпокъсани и димящи. Тя насочи огъня по дирите им и с него я напусна и силата й. Отпусна ръка и огънят стихна. Тя падна на колене. Тревата около нея бе обгоряла до черно и миришеше на дим. Купища пепел бяха разпилени навсякъде около телата на Телохранителите. Тя чу викове долу по хълма, където Трис и групата на Телохранителите бяха заели позиция, за да срещнат воините на Федерацията. Не ме докосвайте, отвърна им тя. Не идвайте насам. Но не беше сигурна дали бе изговорила тези думи или не. Виковете ставаха по-силни и вече започнаха да отекват из цялата долина на Рен. Нещо ставаше. Нещо необичайно.
Тя с мъка се изправи на краката си и се взря през отслабващата мъглива светлина.
Далеч на изток, където нататък от долината се простираха ливадите, се бе появила армия. Войниците стремглаво връхлитаха и размахваха оръжия с бойни викове. Повечето бяха пехотинци, въоръжени с мечове и лъкове. Те не се присъединиха към армията на Федерацията, както в началото си бе помислила тя, а нападнаха Южняците с невъобразима ярост и решителност и се врязаха в тях като скала във влажна пръст. Виковете, които надаваха, достигнаха и до нея.
— Независимите! Независимите!
Те връхлетяха в хаоса на бойното поле като свеж вятър в тресавище. И тогава по хълмовете на долината, които Елфите бяха покрили с телата си, принудени да отстъпват, се появиха на вълни, на вълни редици бронирани тела, сякаш изваяни от камък. Скалните Тролове, които носеха двуметрови копия, боздугани, брадви и огромни железни щитове, настъпиха в тъмното срещу редиците на Федерацията.
Независимите и скалните Тролове се врязаха в южняшката армия. Войниците на Федерацията успяха да удържат положението още няколко минути, все още превъзхождайки по численост своите нападатели. Но свежите сили, които дойдоха, бяха твърде много за хора, които се биеха от изгрев слънце. Южняшките войници започнаха в началото да отстъпват бавно, после по-бързо и накрая се обърнаха и побягнаха. Ренската долина бе опразнена от частите на Южняците, след като бе отблъсната атаката на Федерацията. Елфите се присъединиха към преследването и съюзените армии на независимите Тролове и Елфи отблъснаха силите на Федерацията в мъглата и мрака далеч на юг, като им нанесоха още поражения и отново напоиха земята с кръв.
Рен се обърна да потърси Фавн. Тя чу, че Трис я викаше, изкачвайки се нагоре по хълма. Чу също гласовете на Телохранителите, които го придружаваха. Не им отвърна. Пъхна Елфовите камъни в джоба на туниката си, сякаш бяха заразени от чума, и ги остави там, а ръцете й още потръпваха от огъня на магията. В съзнанието й бучеше нейното странно жужене. Фавн лежеше смачкан между купчините пепел, без да помръдне. Целият беше в крьв. Рен коленичи до Дървесния пискун и вдигна смазаното тяло в шепите си.
Все още държеше крехкото създание, когато Трис и Телохранителите най-сетне стигнаха до нея. Тя не вдигна очи. Не можеше да обясни защо, но имаше чувството, че е прегърнала целия Елфски народ.
XXXIV
Настъплението към Южното око започна час преди зазоряване.
Приближаването мина без инциденти. Облаците продължаваха да покриват небето, скривайки светлината на луната и звездите и обгръщайки земята в меко плътно покривало от мрак. Отдолу се надигаше мъгла и увисваше по дърветата, храстите и тревите, като дим от запалено дърво. Нощта бе тиха и дълбока. Нямаше нито звук, нито движение и нищо не помръдваше по изсъхналата пуста земя, която обкръжаваше крепостта.