Това му помогна да види останалата истина, която му се откри.
Той видя как неговата елфска кръв и наследство го бе свързала с Шадуините, които също бяха Елфи. Те идваха от един род и имаха обща история и бяха свързани така, както са свързани хората с общо минало. Но имаше възможност за избор. Той бе наследник както на Шанара, така и на Шадуините и не беше задължително да се превърне в онова, в което магията му би го превърнала. Убеждението, че му е предопределено да бъде едно от тези тъмни създания, беше лъжа, която Ример Дал му бе внушил. Сторил го бе там, в килията, където държеше Меча на Шанара, когато Пар влезе в Шахтата с Кол и Дамсон. Ример Дал му беше позволил да изпробва Меча като знаеше, че собствената му магия няма да позволи, защото тя бе преграда срещу истината, която не е приятна. Ример Дал му бе внушил, че е Шадуин, че е един от тях, че е съсъд на тяхната магия. И бе предизвикал у него онова съмнение, което се изискваше, за да не могат враждебните магии на Меча и на песента-заклинание да влязат в съгласие, като по този начин бе поставил началото на дългата спирала от колебания, която трябваше да доведе Пар до окончателното му преобразяване, когато заложеното в него стане толкова силно, че да се превърне във факт.
Пар ахна и отстъпи назад. Сега разбираше, сега виждаше всичко. Когато твърде дълго вярваш в нещо, то става истина. Когато повярваш, че нещо може би е така, то става. Това беше направил той със себе си. Обвит е бил в толкова силна магия, способна да разруши всичко, ако той й позволи, ограничен е бил от страховете и колебанията си, за да не види истината. Ример Дал е знаел това. Ример Дал е знаел, че Пар сам е можел да приеме възможността, която Главният преследвач му бе предлагал. Беше го накарал да мисли, че е убил своя брат с магията си. Беше го накарал да мисли, че никога няма да владее магията на Меча на Шанара. Беше го накарал да мисли, че се проваля заради това, че е Шадуин. Какъв шанс имаше да разреши конфликта в себе си и да установи своята самоличност, докато неразумно използваше песента-заклинание, за да отблъсква магията на Меча? Пар можеше да бъде както спасител на Друидите, така и пионка на Шадуините и противоречието между тези две неща бе способно да го доведе до безумие.
— Но не е задължително да бъда един от тях — сам се чу да казва той. — Не е задължително!
Той целия потрепера пред смисъла на тези думи. Кол му се усмихваше разбиращо и усмивката му го стопли като слънце. Както се беше случило с неговия брат, когато истината на Меча разкъса тъмната лъжа на Огледалното покривало, така и сега истината стана пътеката, по която Пар намери себе си отново. Дали Аланон е знаел, че ще стане точно така? — питаше се той, докато започна да излиза от светлината. Дали Аланон е прозрял, че Мечът на Шанара е бил потребен тъкмо за това?
Когато магията се отдръпна и той отвори очи, с учудване разбра, че плаче.
XXXV
Мрак и мъгла се стелеха над Долината на Рен — едно развихрено море, което се плискаше над телата на мъртвите и махаше на живите с мрачната покана да се присъединят към тях. Рен Елеседил стоеше в челната част на долината заедно с командирите на армията на Елфите и техните новооткрити съюзници и си мислеше колко примамлив е този повик. От труповете, все още разпръснати долу — предимно Южняци, изоставени от техните събратя, се издигаха ръце, задушени в прегръдките на смъртта — като пътни знаци към отвъдния свят. Кръвопролитието се премести на юг към равнините, докато мракът не го погълна и на Кралицата на Елфите й се струваше, че той може би ще остане завинаги — поглед към бъдещето, което я очакваше.
Тя бе застанала встрани от останалите — от Трис и Барсимон Оридио, от водача на независимите Падишар Крийл и неговия грубоват приятел Чандос и от загадъчния командир на Троловете Топора. Те всички се бяха обърнали с поглед към долината, сякаш всеки от тях обмисляше една и съща загадка — връзката между мъглата, мрака и смъртта. Всички мълчаха. Стояха тук откакто бе пристигнала новината, че Федерацията е предприела ново настъпление. Още не се бе разсъмнало, светлината още бе под гребена на хоризонта на изток, небето бе покрито с облаци, светът бе зона на мрака.