Уокър стигна до площадката и погледна надолу. Пар отиде до него, но бързо се отдръпна. Там долу имаше нещо огромно, което се надигаше и свиваше и пулсираше в светлина.
Една яростна черна фигура се блъсна в Мърко, когато той премина по стълбите надолу под площадката, и дивата котка падна и се изгуби от погледа. Уокър и останалите се втурнаха към нея, магията на Пар се съживи и заискря, разпали се в него, когато той я призова с вик. Спомни си страха си от онова, което би могла да направи, но сега този страх бе само спомен и той веднага го прогони. С лице към мостика и приведените над него Шадуини той се опита да отклонява техния огън, за да не позволи той да достигне до Дамсон и Кол. Кол беше отново ударен, но продължи да върви с усилие напред, като държеше Меча на Шанара пред себе си и все още пазеше Дамсон в сянката си.
Чуха, че Мърко нададе вой, онзи фучащ, яростен вой, който означаваше болка и страх. После той се озова с един подскок пред тях с черното създание, вкопчено в него. Уокър шеметно запрати Друидския огън насреща му, улучи черното създание по средата на тялото и го откъсна от гърба на Мърко. Дивата котка подскочи във въздуха, спусна се отново срещу нападателя си и изчезна от погледа им.
Дим се издигаше от стените и пода, където гореше магическият огън. Въздухът се изпълни с пепел. В недрата на Южното око бе черно като в нощ с изключение на онази твар долу. Тъмнината обгръщаше хората и Шадуините се стрелкаха насам-натам покрай тях, търсейки място, откъдето да нападнат. Дамсон бе улучена, обгорена и отхвърлена встрани толкова бързо, че Пар не можа да го предотврати. Тя се изправи, но падна отново. Кол мигновено се появи до нея, преметна я през рамо и забърза напред.
В този момент част от стълбището се срути и Уокър Бо изчезна, като се прекатури сред праха, камъните и пепелта. За миг Пар, Кол и почти изпадналата в безсъзнание Дамсон се оказаха сами върху срутващото се стълбище, загледани в бездната, където пулсираше светлината. Чуха как Мърко ръмжеше отдолу и видяха блясъка на Друидската магия.
— Какво правите там? Побързайте!
Морган Лех крещеше насреща им, внезапно изникнал от пушека и огъня над тях, стискайки в ръка потъмнелия и огнен Меч на Лех. Тъмнокосата жена бе все още с него, и тя също бе смазана, кръв се стичаше по лицето й. Те изникнаха сред пушилката и поведоха останалите към стръмнината. Пар се свлече надолу по откъртените камъни и се скри в тъмнината. Приземи се на крака и беше мигновено нападнат. Черните силуети го обкръжиха, но магията на песента-заклинание го спаси. Тя засия като броня около него, после избухна навън срещу нападателите му. Черните твари бяха отблъснати назад сред пушилката. Мърко префуча покрай него, замахвайки с лапи — сянка, която се появи и отново изчезна. Той чу шума от приближаването на останалите и само след секунди те бяха отново заедно.
Светлината отпред пулсираше и шумът от дишането й беше ужасяващ рев на безсилие и болка.
Те тръгнаха отново, като се оглеждаха в тъмното за Уокър и дивата котка. Шадуините постоянно ги нападаха, но Морган и Пар ги отблъскваха, като криеха Кол и жениге между тях. Дамсон започна отново да се съживява, но Кол продължаваше да я носи. Другата жена стъпваше напред сама, със стиснати зъби и огнен поглед. Преминаха през висок и тесен коридор, който се отваряше над тях към стълбището и изведнаж се озоваха в помещението със светлината.
То беше прилично на пещера и каменно, издълбано много отдавна от времето и елементите в земната кора — огромно помещение, от което излизаха тунели във всички посоки. В центъра му се намираше светлината. Светлината представляваше закръглена, пулсираща маса, цялата обвита с въжета от червен огън. Тя се издуваше и напрягаше, за да се освободи от въжетата, но не можеше. Изглеждаше като сраснала се с пода на пещерата, споена със скалата и сякаш изникнала от нейната сърцевина в мрака. Тя нямаше форма, нито самоличност, но нещо в нейното движение напомняше на Пар животно, уловено в капан. Шумът, напомнящ дишане, идваше от това движение и цялото помещение, което извеждаше нагоре към Южното око, изглежда бе свързано с това движение. То се разтърсваше и стените на крепостта също се разтърсваха с него. То въздишаше и пещерата и крепостта също въздишаха.