Той призова магията на песента-заклинание още веднъж, извика я цялата, всичко, което пламтеше в него, което бе еволюирало от неговото наследено право в чудовището, което за малко не го унищожи. Той още веднъж я призова и я превърна в този яркосин огън, който за първи път се бе появил, когато се опитваше да избяга от Шахтата. В тази огнена струя, която в началото приличаше на парче небесносиня светкавица, която се бе спуснала от небето. Той я издигна над главата си и я запрати долу по пурпурните върви на магията, която бе оковала светлината, и ги разкъса завинаги.
Пар потрепера от силата на удара и от онова, което усилието му отне, като усети разкъсване, разцепване, изцеждане.
Светлината избухна в отговор, озари мрака на пещерата и оттам се издигна нагоре към Южното око. Тя прогони сенките и тъмата и превърна всичко черно в бяло. Тя викаше от радост, че е намерила свободата си и после потърси възмездие за онова, което й бе сторено.
Първо улови Ример Дал, изсмука живота на Главния преследвач, сякаш вдъхваше дим в дробовете му. Ример Дал бе силно разтърсен, падна, разпиля се на пепел и престана да съществува. Тогава светлината се спусна срещу останалите Шадуини, които вече отчаяно бягаха, и ги погълна един след друг. Най-сетне се издигна, за да погълне Южното око, пробягвайки нагоре по черните стени, в черния, подобен на обсидиан камък. Пар бе вдигнат на крака от Уокър, който се наведе да вдигне Меча на Шанара. Уокър подвикна на Морган и само след секунди те събраха и останалите, като им подвикваха и носеха онези, които не можеха да вървят. Мърко ги поведе към тунел в отсрещния край на помещението, като бягаше, за да избегне срутването.
Горе Южното око избухна към утринното небе като гейзер от огън и пепел.
Стреса първа усети трусовете и предупредително изсъска към Рен.
— Елфска кралице! Фюют! Усещаш ли? Хсст! Хсст! Земята трепери!
Рен стоеше малко по-встрани от Трис с Елфовите камъни в ръка и наблюдаваше настъпването на федеративната армия, очаквайки сблъсъка със Смоците. Те бяха стигнали до началото на долината на Рен — на не повече от стотина метра от челните редици на Елфите и техните съюзници. Битката, от която се страхуваше, всеки миг щеше да започне. Барсимон Оридио, Падишар Крийл, Чандос и Топора се бяха разпръснали към различните части, които командваха. Тайгър Тай бе отишъл при Летящите ездачи. Телохранителите бяха наобиколили кралицата от всички страни, но тя се чувстваше невероятно самотна.
Обърна се, когато чу думите на Комбинираната котка, а после и сама усети трусовете.
— Трис — прошепна тя.
Земята се разтърсваше все повече след всяка поредица от трусове, които минаваха през нея, сякаш някакъв звяр се бе разбудил от изгряващото слънце, от настъпващата светлина. Той се отърсваше от съня и неговият рев се издигаше над ударите на барабаните на Федерацията и стъпките на маршируващите войници.
Рен си пое дълбоко дъх озадачена.
Какво беше това?
В този момент огън и дим избухнаха далеч на югоизток и се издигнаха нагоре към слънчевата светлина като див пожар, а разтърсването надигна земната кора в отчаян тласък. Хората от противниковите армии спряха настъплението си едни срещу други и обърнаха очи да погледнат, като се взираха към хоризонта и надаваха викове. Огънят и димът се издигнаха като облак черна пепел и после изведнъж се появи огромен взрив от бяла светлина, който озари цялото небе, пулсиращ и жив. Той помете небето, пробяга през слънцето и се върна обратно, носейки се с вятъра и облаците.
Когато отново се изсипа над земята, трусовете се възобновиха, надигаха се и спадаха, изпълвайки въздуха с трясъци.
После светлината се понесе към долината, сноповете й пронизваха земната покривка и проникваха между ужасените хора. Рен ахна пред нейната яркост и почувства как Елфските камъни се забиват в плътта на дланта й и тя ги стискаше още по-здраво.
Светлината препускаше по всички страни, но не произволно както в началото й се бе сторило, а напълно целенасочено. Тя улови първо Смоците, разкъса ги и ги остави димящи, разбити и безжизнени. После настигна Преследвачите, обгърнати в смъртен саван, отне живота им и ги остави на купчини димяща пепел. Премина през федеративната армия и прочисти нейните редици от всички Шадуини, като по този начин лиши армията от нейната целеустременост и кураж и войниците, които бяха останали, се обърнаха и побягнаха, за да спасяват живота си, захвърлиха оръжията, изоставиха укрепленията и бойните машини, напуснати от всяка надежда, готови на всичко, само и само да останат живи. Всичко свърши за секунди — Смоците и Шадуините бяха унищожени, войниците от федеративната армия побягнаха и по поляните останаха само следите от битката. Всичко стана толкова бързо, че Елфите, независимите и скалните Тролове нямаха време да се опомнят. От смайване не можеха да направят нищо, освен да гледат ставащото и после бързо да огледат собствените си редици, за да се уверят, че светлината не ги е засегнала.