На хълма в средата на долината Рен Елеседил наблюдаваше ставащото и бавно въздъхна с облекчение в настъпилата тишина. Трис стоеше до нея със зяпнала уста. Стреса дишаше на хрипове до краката й. Тя преглътна, защото гърлото й бе пресъхнало и погледна към долината на Рен изумена, след като мина и последното чудо.
Навсякъде из пресъхналите и пусти равнини докъдето поглед стигаше, бяха разцъфнали диви цветя под светлината на слънцето.
XXXVI
— Каква беше тази светлина, Уокър? — попита Кол.
Утрото бе напреднало и те се бяха събрали под сянката на дърветата, на хълмовете, които започваха от Рунските планини, северно от развалините на Южното око. Долу Шадуинската крепост продължаваше да дими и тлее. Стените й се бяха разбили и някога гладкият черен камък бе разтрошен и потъмнял. Уокър седеше сам встрани, загърнат в изпокъсаните останки на тъмната си роба. Пар и Кол седяха насреща му. Морган се бе облегнал на широкия ствол на един червен явор, дъвчеше стръкче трева и гледаше в ботушите си. Мати Ро се бе подпряла до него и докосваше рамото му. Дамсон спеше на няколко метра встрани. Бяха смазани и изтощени, покрити с кръв и прах, а Кол имаше счупена ръка и ребра. Но напрежението бе напуснало телата им и загрижеността бе изчезнала от очите им. Те вече не бягаха и не страхуваха.
— Това беше магия — тихо и убедено каза Пар.
Те бяха избягали от подземието на Шадуинската крепост през тунела, който Уокър бе избрал. Навсякъде около тях се сипеха камъни, докато бягаха през подземния мрак, водени само от светлината на Друидския огън. Тунелът имаше много извивки и им се струваше, че няма да успеят да се измъкнат навреме. Чуваха шума от срутването на крепостта зад тях, усещаха как зад гърба им нахлуваше застоял въздух и прах, когато стените вътре се разбиваха. Страхуваха се, че може да останат там, но Уокър изглеждаше сигурен в пътя и те го следваха без да задават въпроси. Накрая тунелът свърши в един гъсталак на ниския хълм над крепостта и оттам те се промъкнаха нагоре под сянката на дърветата, за да наблюдават пожара, който бележеше унищожението на крепостта. Дамсон отново бе загубила съзнание и Уокър се грижеше за нея, съсредоточил цялото си внимание чрез Друидската магия. Лекуваше я, както бе лекувал преди седмици Пар, когато Равнинеца бе отровен от Върколаците. Беше трескава от раните си, но Уокър успя да свали температурата дотолкова, че да може да спи. Докато той се грижеше за нея, другите се почистваха и превързваха доколкото могат.
Сега слънчевата светлина се простря към хълмовете на запад и те обърнаха поглед назад към мястото, където тлееше Южното око. Накъдето погледнеха, виждаха диви цветя, разцъфнали след срутването на Шадуинската крепост и завръщането на светлината на земята. Цветовете покриваха с пъстър килим цялата земя, докъдето поглед стигаше. Дори и областите, които някога бяха заболели и унищожени. Уханията им леко се носеха в утринния въздух, сякаш дава знак за едно ново начало.
— Откраднатата магия — каза Уокър Бо.
Онова, което Мечът на Шанара бе показал на Пар, Уокър можа да долови интуитивно с друидските си инстинкти. Покрай тъмните очи на Уокър имаше прах и мърсотия и лицето му бе изпито, но в погледа му се четеше сила. Те свършиха с разказа за своите премеждия и започнаха да обсъждат причините за онова, което им се беше случило.
Уокър вдигна лице.
— Светлината беше магията, която Шадуините са откраднали от земята. Оттам те са се сдобили със сила. Елфската магия от вълшебните времена е била извличана от първичните елементи, преди всичко от земята, защото земята е най-големият източник на сила. Когато Елфите възстановили загубената си магия след смъртта на Аланон, Шадуините се оказали онези ренегати между тях, които искали да я използват по неправилен начин. Както Черепоносците и Мордските призраци преди тях, Шадуините започнали да се уповават толкова силно на магията, че тя напълно ги преобразила. Те станали част от нея, зависими от нея на живот и смърт. Тя станала единствения смисъл на живота им. Първоначално те крадели малки части от нея, но когато нуждата им нараснала, когато те поискали достатъчно сила, за да управляват съдбата на расите на Четирите земи, построили Южното око, за да смучат магия в големи количества. Намерили начин да я извличат от сърцевината на земята и да оковават откраднатото в недрата на крепостта. Южното око и магията, която натрупвали в него, се превърнали в източник на тяхната сила навсякъде. Но като я използвали, за да се умножават, да създават твари, подобни на Смоците, да увеличават своята сила, земята отслабнала от отнетата й магия. Четирите земи започнали да боледуват, защото магията им нямала сили да поддържа здравето им.