Дамсон, реши той. Дамсон, която значеше всичко за него, щеше да му помогне да овладее магията.
В този момент Кърта отново тръгна и като се плъзгаше покрай грубия камък на огромната стена, започна да се отдалечава от тъмния вход. Падишар веднага го последва и Пар побърза да ги настигне още преди да осъзнае какво прави. Те бързо си проправяха път в мрака, като се стремяха да се крият от светлината на факлите, която от време на време осветяваше пътеката им, и да се долепят по-плътно до камъка, стремейки се да бъдат съвършено невидими. Навсякъде наоколо кръстосваха войници на Федерацията, невъобразимо шумни, в смущаваща близост и Пар всеки миг си мислеше, че ей сега ще ги открият.
Но само след секунди те се озоваха пред друга врата, която се оказа отворена и излязоха на светло навън.
Сепнаха един от войниците на Федерацията, който се готвеше да отиде на пост и държеше пиката си отпуснато в ръце. Той направо зяпна от изненада и за секунда остана вцепенен. Това колебанието му костваше живота. Падишар мигновено се озова върху него. С една ръка запуши устата му, в другата проблясна нож и изчезна. Пар видя как очите на войника се разшириха от удивление. Видя болката и после празнотата в тях. Войникът се отпусна в ръцете на Падишар като парцалена кукла. Копието му падна и Кърта бързо го пое в ръце, преди да се удари в пода. В този каменен, осветен от факли коридор, останали без дъх, нашествениците стояха неподвижни пред мъртвия войник, заслушани в тишината.
Падишар вдигна тялото, довлече го в мрака на нишата и го скри от погледа. Пар наблюдаваше всичко, сякаш се случваше на голямо разстояние от него, сякаш той самият не участваше в събитието, студен като камъка наоколо. Опитваше се да не гледа. В ушите му още кънтеше последното дихание на войника. Пред очите му бе неговият последен поглед.
Те бързо се спуснаха надолу през прохода, за да избегнат срещи с други войници, наострили слух за всичко, което можеше да наруши тишината. Но никого не срещнаха и още преди Пар да разбере се промъкнаха през малка врата с метална брава, която почти не се виждаше дори и от тъмната ниша, където се намираше.
Вратата се затвори зад тях и те се озоваха в пълна тъмнина като в безлунна нощ. Пар усещаше мирис на прах и дърво и чувстваше грубите дъски под краката си. Настъпи моментно мълчание, докато Кърта се суетеше наоколо. После се чу удар на кремък — веднъж, два пъти — и съвсем малко пламъче на свещ просветна в мрака. Намираха се в нещо като изба, дълга не повече от два метра, натъпкана със стари провизии и вехтории. Кърта отмести някои неща внимателно встрани, за да освободи място в задната част на бокса, след което натисна стената. В нея се оказа една незабележима с просто око малка вратичка, която се отвори навътре.
Те бързо преминаха през нея. Пред тях се откри тесен каменен коридор с дървени подпори, с толкова нисък таван, че Падишар се принуди да пълзи, за да не си удари главата. Една едра ръка се протегна, сякаш да го предпази. Пар забеляза кръв по ръката и почувства близостта на смъртта, сякаш я бе видял в очите на мъртвия войник.
Кърта премина покрай него и ги поведе надолу покрай стените, от които се подаваха ръбати камъни, едри пирони и груби дървени греди. Паяжини полепваха по лицата им и дребни плъхове пробягваха с писукане в тъмнината пред тях. Свещта им едва успяваше да освети гъстия мрак.
Започнаха да се изкачват по плитко врязани в камъка стъпала, които се виеха нагоре между стените. Вече намираха в самата кула и си проправяха път към затвора на Дамсон. От време на време до тях долитаха слаби и приглушени гласове. Ставаше все по-задушно и непроветриво и Пар се обля в пот. Проходът ставаше все по-тесен и труден за изкачване и Падишар едва успяваше да се промъква.