Времето минаваше и наближаваше полунощ. Вече бяха дълбоко навлезли навътре в дефилето и се изкачваха към връхната му точка, откъдето пътеката отново щеше да започне да се спуска към отвъдната долина. Светлината пред тях изглеждаше по-ярка от тази зад тях — явление, за което нито Равнинеца, нито момичето можеха да си дадат сметка и те от време на време си разменяха погледи, изпълнени с недоумение. Едва след като достигнаха връхната точка на дефилето, дълбоко врязано между планинските върхове, и пътят пред тях очерта просторен коридор между скалите, те си дадоха сметка, че онова, което са виждали, не е било светлината на луната и звездите, а пламъкът на наблюдателни огньове, запалени точно пред тях.
Този път погледите, които си размениха, бяха угрижени. Откъде се бяха появили наблюдателни огньове тук? Кой ли ги беше запалил?
Продължиха да вървят по-внимателно, като се стараеха да се крият сред сенките на прохода и често се заслушваха напред. Въпреки това едва не пропуснаха постовете, разположени на една височина на стотина метра пред тях. Откъм тези постове можеше да се наблюдава всеки, който се опита да приближи. Това бяха войници и униформи на Федерацията. Пар и Дамсон мигновено се стаиха сред сенките и изчезнаха.
— Защо ли са тук? — прошепна момичето в ухото на Пар.
Равнинецът поклати глава. Не можеше да се досети за никаква причина. Независимите се намираха далеч от Кенън. Огнеръбата планина бе далеч на изток, отсреща се простираше само долината, в която нямаше нищо особено, откакто…
Пар се вцепени и широко отвори очи.
Откакто беше изчезнал Паранор.
Той си пое дълбоко дъх и го задържа. Спомни си задачата, която Аланон бе дал на Уокър Бо. Дали бе възможно Уокър да я е…?
Той не довърши мисълта си. Няма да се остави да бъде подведен. Предположенията му идваха от присъствието на войници в дефилето, а то би могло да има какви ли не причини.
Но някакъв вътрешен глас му нашепваше, че е прав. Войниците бяха тук, защото Паранор е възстановен.
Той задъхано се наведе към Дамсон. Тя удивено го погледна, виждайки вълнението в очите му.
— Дамсон — тихо прошепна той, — трябва да успеем да минем покрай тези стражи. Или поне… — мисълта му препускаше. — Поне трябва да успеем да влезем сред скалите, за да погледнем в долината. Дали ще можем? Има ли някакъв път? Някакъв друг път?
Говореше толкова бързо, че не можеше да изговори докрай думите си. Уокър Бо, мислеше си той. Мрачния чичо. Почти беше забравил за Уокър — беше го отписал след последната им раздяла край Рога на Пъкъла. Но Уокър беше непредсказуем. И Аланон бе вярвал в него дотолкова, че бе решил да му възложи задачата да открие изчезналия Паранор.
По дяволите! Сърцето му биеше така, че щеше да се пръсне. Ами ако…? Дамсон го сепна като хвана ръката му.
— Върви с мен.
Те се върнаха обратно през дефилето и през процепа между скалите откриха пътека, която извеждаше нагоре. Бавно се заизкачваха по нея. Пътеката правеше остри завои, понякога се връщаше назад, друг път свиваше толкова рязко нагоре, че бяха принудени да пълзят, като се залавяха за скалите и храстите. Минутите хвърчаха, а те продължаваха своето изкачване, целите потънали в пот. Дишаха през уста и мускулите им започваха да болят. Пар не попита накъде вървят. Тези планини бяха крепост на независимите от дълги години. Никой не ги познаваше по-добре от тях. Дамсон сигурно знаеше накъде ги води.
Най-сетне излязаха на равно и пътеката свърна по посока на един от наблюдателните огньове. Сега се намираха на голяма височина, доста над дефилето. Духаше хладен, пронизващ вятър и заглушаваше всички други звуци. Пълзяха, докато стигнаха един отвесен склон. Вятърът ги брулеше, а светлината на огньовете хвърляше на нощното небе отблясъци, прилични на мъгляв есенен залез.
Пътеката свършваше пред склон, който се спускаше на стотици метри отвесно надолу. В подножието на още толкова път пред тях бе северния вход на Кенънското дефиле. Там се намираха десетките наблюдателни огньове, които горяха равномерно и ярко под завета на скалите. Около тях бяха налягали спящи силуети, завити в одеала. В една редица на колове бяха завързани конете. Часови патрулираха на всеки ъгъл. Федерацията бе блокирала дефилето напълно.