Със страх пред онова, което можеше да види — или пък да не види — Пар вдигна погледа си отвъд лагера на Федерацията към заравненото било. В първия момент нищо не можа да види след дългото взиране в огньовете, защото мракът се спускаше като плътна завеса, която обграждаше целия хоризонт. Той зачака очите му да се приспособят към тъмнината. Долината започна бавно да се очертава пред него. В меката лунна и звездна светлина се появиха силуетите на планината и горите на фона на небето. Езера и реки просветваха като смътни сребристи отблясъци и нощните ливади и тревисти хълмове изплитаха мрежа на фона на мрака.
— Пар! — прошепна Дамсон в изненада и силно впи пръсти в ръката му. Цяла се приведе напред от вълнение и посочи с ръка в далечината.
Това беше Паранор.
Тя първа го видя — далеч в долината, облян от лунна светлина и разположен на едно голямо възвишение. На Пар му секна дъхът. Той се наведе колкото можеше повече напред от ръба на склона, за да се увери, че не се мами, че не греши…
Не. Нямаше грешка. Наистина беше Друидската крепост, изникнала отново от времето и историята, живо въплъщение на бляновете по един отминал свят. Пар още не можеше да повярва на очите си. Досега жив човек не бе виждал Паранор. Пар самият само бе пял за него и си го бе представял според легендите и разказите, предавани от отдавна отминали поколения в рода на Омсфорд. След като бе изчезнал толкова отдавна, че от него бе останала само легендата, ето че Паранор отново се бе върнал в света на Четирите земи — реален като живота, със стени и крепостни валове, с кули и парапети, изникнал от земята като феникс сред мрачното обкръжение на горите, които го обграждаха като защитни стени.
Паранор. Уокър Бо бе успял по някакъв начин да го върне.
Устните на Пар се разтеглиха в усмивка, той приближи до Дамсон и я притисна толкова силно, че на нея й се стори, че ще се счупи. Тя също го прегърна и се разсмя, колкото можеше по-тихо. После те отпуснаха ръце и хвърлиха още един поглед надолу към тъмните очертания на крепостта, след което започнаха да си проправят път по отвесния склон под заслона на скалите.
— Видя ли го? — възкликна Пар, когато се отдалечиха достатъчно. Той отново я прегърна. — Уокър е успял! Той е върнал отново Паранор! Дамсон, нещата започват да се осъществяват! Повелите, които ни даде Аланон, стават реалност! Ако аз наистина имам в себе си Меча на Шанара и ако Рен е открила Елфите…! — Той прекъсна насред изречението. — Чудя се, какво ли се е случило на Рен? Как бих искал да зная нещо повече, бога ми! И къде ли е Уокър? Смяташ ли, че е долу в крепостта? Дали затова Федерацията е блокирала прохода — за да го държи там? — Той развълнуван я галеше по гърба. — Ами какво ли е станало с Друидите? Ти как мислиш, Дамсон? Дали ги е открил?
Тя тръсна глава и му се усмихна.
— След малко ще разберем. Но засега сме заклещени тук, в дефилето — усмивката й изчезна и тя нежно отмахна ръцете му. — Няма как да преминем покрай тези войници, Пар. Освен ако ти искаш да използваш магията си и по този начин да откриеш кои сме. Как смяташ? Готов ли си да направиш това? Можеш ли?
Стомахът го сви от ужас. Отново тази песен-заклинание. Не можеше да я избегне. Усещаше как магията й се надига в него, очаквайки отново да бъде освободена…
Дамсон видя как изражението му се промени и бързо го дръпна да се изправи.
— Не, няма да използваме магията, освен ако не ни остава друг изход, а сега не е така. Можем да тръгнем по друг път — на изток, в ниската част на планините, а после на север през Раб. Пътят е по-дълъг, но по-сигурен.
Той кимна с облекчение. Интуицията й я водеше правилно. Страхуваше се да използва магията. Не искаше да й се доверява повече.
— Добре — съгласи се той и се опита да се усмихне. — Така ще направим.
— Да тръгваме тогава — дръпна го тя за ръката. — Хайде да се върнем по пътя, по който дойдохме. Можем да поспим няколко часа и отново да поемем — усмивката озари лицето й. — Само си помисли, Пар. Паранор!
Върнаха се обратно по тясната пътека, по която бяха дошли, спускайки се по скалите до прохода, и после поеха на юг. Пътуваха бързо, развълнувани от откритието си, нетърпеливи да споделят новините с останалите. Но след първия изблик на еуфория Пар отново се отдаде на съмнения. Може би прибързано тържествуваше за връщането на Паранор. Сянката на Аланон не беше обяснила какъв е смисълът на неговите повели. Паранор бе възстановен, но какво значение имаше това? Нима Друидите също се бяха върнали? Ако е така, щяха ли да окажат някаква помощ в борбата срещу Шадуините?