Пар изохка. Пръстите му изтръпнаха и после изтръпването премина по дланите и ръцете му. Отскочи назад изненадан — почувства, че Шадуинът също отскочи. Една пулсираща топла вълна премина през цялото му тяло, като тръгваше от дланите на ръцете му.
Той широко отвори очи.
Острието на Меча на Шанара бе започнало да излъчва бледо синьо сияние.
Но какво беше това? Боже мой! Дали не беше магията? Магията на Меча на…
Талисманът силно засия и синята светлина се превърна в бял огън, ярък като слънце по пладне. В ужасната му светлина той видя лицето на Шадуина да се променя, празнотата изчезна, когато чертите му се стегнаха от шока. Пар силно издърпа острието, но Шадуинът продължаваше да го държи.
Той чу как Дамсон го извика, както му се стори, много отдалеч.
После светлината на Меча сякаш премина през него като кръв. Белият огън изгаряше крайниците му, обземаше го вцепеняващо, но неотклонно. Светлината овладя цялото му тяло, после го всмука целия в острието на Меча и след това в тялото на Шадуина. Опита се да се противи на това похищение, но напразно. Проникна в мрачния, забулен силует и усети как другият потръпна от това нахлуване. Пар се опита да извика, но не можа.
Опита се да се освободи, но пак не успя. Нахлу в самия Шадуин, едновременно яростен и отчаян. Той беше в самото тяло на Шадуина, който бе зяпнал и отворил широко очи в изумление. Разкривените черги бяха тези на…
Кол! О, това беше Кол!
Сигурно бе прошепнал тези думи. Или беше ги изкрещял. Не знаеше. Дълбоко в душата на неговия противник всички лъжи отстъпваха пред силата на Меча на Шанара и оставаше истината. Този, с когото се бореше, не беше Шадуин, не беше тъмен демон с лицето на брат му, а самият негов брат. Кол, който бе дошъл от мъртвите, бе се върнал към живота, реален като талисмана, в който и двамата се бяха вкопчили. Пар видя как другият потръпна от разпознаването. В същия миг той бе познал и онова, в което се бе превърнал. Съзря сълзите в очите на брат си, чу неговия вопъл на отчаяние и видя конвулсиите му, сякаш е бил поразен от отрова. Съзнанието на брат му се затвори, твърде смазано от откровението за онова, в което се бе превърнал, за да стане свидетел на нещо повече. Но Пар видя и останалото, всичко онова, което брат му не можеше да види. Видя истината за Наметалото, което обгръщаше Кол. Това бе така нареченото Огледално наметало — дело на Шадуините. Брат му го беше откраднал, за да избяга от Южното око. Видя как Ример Дал мрачно се усмихва, явявайки се на двама им сред вихър от представи. Но най-ужасното от всичко бе, че видя лудостта, обзела неговия брат, която го бе накарала да тръгне да търси Пар, да тръгне да търси онова, което си представяше, че е причината за неговата болка, решен да сложи край и на него, и на болката…
В този момент Кол ненадейно се отскубна и пусна Меча на Шанара. Представите мигновено секнаха, белият огън угасна. Пар се преобърна назад и главата му силно се трясна в дънера на едно дърво. Пред очите му заиграха червени кръгове и той видя своя брат, обсебен от Шадуина, все още загърнат с това омразно наметало, да става като призрак от света на мъртвите. Остана още миг свит така, държеше се с ръце за главата, сякаш да се отърси от образите, все още заключени в нея, готов да крещи кто обезумял. Следващият миг вече го нямаше. Беше избягал сред дърветата, плачейки из пътя, докато плачът му остана само ехо в ужасеното съзнание на брат му.
Тогава Дамсон се доближи и помогна на Пар да се изправи. Придържаше го, докато се увери, че сам може да се крепи на краката си. В погледа й се четеше страх и тревога. Почувства близостта на тялото й, готово да го защити. Нежните утринни лъчи галеха лицата им, когато се сгушиха един до друг. И двамата се загледаха кьм мрачната гора, сякаш искаха да видят за последен път създанието, избягало от тях.
— Това беше Кол — Пар прошепна думите, сякаш бяха анатема. — Дамсон, това беше Кол!
Тя го изгледа невярващо, без да смее нищо да каже.