— А това — показа той Меча на Шанара, който още стискаше в разранените си груби ръце — това е Меча.
— Разбрах — прошепна тя, по-склонна да повярва на тази втора декларация. — Видях го с очите си.
Той разтърси глава, сякаш още не можеше да повярва.
— Не зная какво се случи. Нещо задвижи магията. Не зная какво, но нещо се случи. Магията е тук, заключена в Меча — той се обърна да я погледне в лицето. — Не можех да я извикам сам, но когато и двамата държахме острието, когато се биехме… — Той стисна ръката й. — Аз го видях, Дамсон — толкова ясно, колкото виждам теб. Беше Кол.
Дамсон се вкамени.
— Пар, Кол е мъртъв.
— Не — Равнинеца упорито поклати глава. — Не е мъртъв. Искали са да ме накарат така да мисля. Но в Шахтата аз не съм убил Кол. Бил е някой или нещо друго. А това — и той посочи към дърветата — това беше Кол. Мечът ми го каза, Дамсън. Той ми разкри истината. Кол е бил затворен в Южното око и е избягал, но е променен от Наметалото, което носи. В него се крие някаква зловеща магия, която преобразява човека в нещо друго. Това е Кол, но той започва да се превръща в Шадуин!
— Пар, аз също видях лицето му. Той малко приличаше на Кол, но не достатъчно, че да…
— Ти не видя всичко — прекъсна я той. — Аз го видях, защото държах Меча, а Мечът на Шанара разкрива истината. Помниш ли легендите? — Той викаше от вълнение. — Дамсон, това е Меча на Шанара. Това е! А онзи беше Кол!
— Добре, добре — бързо кимна тя, като се опитваше да го успокои. — Щом е Кол, защо ни преследваше? Защо те нападна? Какво се опитваше да направи?
Пар сви устни.
— Не зная. Нямах време да разбера. Кол също не знае какво става. В един миг можах да видя какво мисли — сякаш бях вътре в неговия мозък. Осъзна какво му е сторено, но не знаеше какво трябва да направи. Затова избяга, Дамсон. Беше ужасен от онова, в което се е превърнал.
Тя се втренчи в него.
— Той разбра ли кой си?
— Не зная.
— Не разбра ли как да си помогне? Не разбра ли, че трябва да свали това Наметало?
Пар дълбоко си пое дъх.
— Струва ми се, че не. Не съм дори сигурен, че може да го махне — на лицето му се четеше отчаяние — той изглеждаше толкова нещастен, Дамсон.
Тя го обгърна с ръце и той я прегърна, сякаш беше скала, без която морето на неговата несигурност щеше да го завлече. Наоколо им всичко просветляваше с възхода на слънцето на изток. Птиците се обаждаха с весело чуруликане и по тревите леко проблясваше роса.
— Трябва да тръгна след него — промълви Пар, заровен в рамото й и усети как тя цялата се вкамени при тези думи. — Трябва да се опитам да му помогна — той отчаяно тръсна глава. — Зная, че това означава да наруша своето обещание да се върна за Падишар. Но Кол е мой брат.
Тя застана така, че да може да вижда лицето му. Погледна го право в очите, без да отмества поглед.
— Твърдо ли си решил? — тя изглеждаше ужасена. — А може би това е клопка.
Той горчиво се усмихна.
— Зная.
Тя примигна.
— И аз не мога да дойда с теб.
— И това също го зная Ти трябва да продължиш пътя си за Огнеръбата планина и да потърсиш помощ за баща си. Разбирам.
В очите й се появиха сълзи.
— Не искам да те изоставя.
— Аз също не искам да те изоставя.
— Сигурен ли си, че това беше Кол? Абсолютно ли си сигурен?
— Толкова сигурен, колкото че те обичам, Дамсон.
Тя го прегърна отново, заровила лице в раменете му, без нищо да каже. Усещаше я, че плаче. Имаше чувството, че пропада. Еуфорията от откриването на Паранор бе отминала, самото откритие бе забравено. Чувстството за покой и удовлетворение, което бе преживял за кратко, когато излезе от Тирс, бе погребано в миналото.
Той се отдръпна от нея.
— Ще се върна при теб — каза й тихо. — Когато и да е, ще те намеря.
Тя кимна, прехапала долната си устна. После потърси нещо в дрехата си, в някакъв нисък джоб на туниката. След миг извади тънка плоска метална халка с дупка по средата, която бе окачена на кожена връв и вързана на врата й. Погледна я, после него.
— Това е магическа Халка — обясни тя — Получих я отдавна — тя го прониза с поглед. — Може да бъде използвана само веднъж.
Тя взе халката с две ръце и я разчупи на две с лекота, сякаш бе крехка пръчка. Подаде му едната половина.
— Вземи я и я носи на шията си винаги. Двете половини ще се намерят. Когато металът започне да свети, това ще ни покаже, че сме близо един до друг. Колкото става по-светъл, толкова сме по-близо.