— Аз съм Морган Лех — представи се той.
Тя го погледна и кимна с глава.
— Приятелят на Пар, Планинеца. Да, здравей. Аз съм Дамсон Рей. Извинявай, бях заспала. Колко е часът? — тя погледна към небето през дърветата. — Почти е мръкнало, така ли? Спала съм дълго.
Тя отстъпи назад, сякаш искаше да влезе, но спря и отново обърна лице към него.
— Сигурно си чул за Падишар. Сега ли пристигаш?
Той кимна, като внимателно наблюдаваше лицето й.
— Исках да разбера от теб какво се е случило.
— Добре — тя не изглеждаше ни най-малко изненадана. Погледна през рамо, после излезе на по-светло. — Хайде да поговорим навън, омръзна ми да съм затворена тук. Толкова е тъмно вътре. Какво ти каза Чандос?
Тя се отдалечи от колибата и навлезе сред дърветата с уверена крачка, а той тръгна подире й.
— Каза ми, че Падишар е попаднал в ръцете на Федерацията, когато двамата с Пар се опитвали да те освободят, и че Пар се е разделил с теб и е тръгнал да търси брат си Кол. Каза също, че тук са замесени Шадуините.
— Шадуините са замесени във всичко — прошепна Дамсон и наведе уморено глава.
Тя седна в края на един съборен дънер. Морган, все още нащрек, се поколеба, преди да седне до нея. Тя леко се извърна, за да погледне лицето му.
— Разказът ми ще бъде дълъг, Морган Лех — предупреди го тя.
Започна от това, как Пар и Кол попаднаха на нея, след като бяха избягали от Шахтата в Тирс, как бяха решили да се върнат в този развъдник на Шадуини и как Кърта им помогна, как бяха преминали през тунелите под града, за да стигнат до старата крепост. Оттам братята тръгнали заедно да търсят Меча на Шанара. Пар се върнал сам, с онова, което предполагаше, че е талисманът, като едва не полудял от мъка и ужас, защото бе убил брат си. Тя го лекувала седмици наред в подземния дом на Кърта. Помогнала му постепенно да се възстанови и да се освободи от мрачните си кошмари. После побегнали от скривалище на скривалище, като носели със себе си Меча на Шанара и се укривали от Преследвачите и Федерацията, търсейки начин да избягат от града. Най-сетне Падишар ги открил, но при поредния им опит да избягат от Федерацията самата Дамсон била заловена. Падишар и Пар отишли да я избавят и Падишар на свой ред бил заловен. Накрая успели да избягат от града, защото нямало начин да помогнат на Падишар без чужда помощ, и поели на север през Кенънския проход.
Тя импулсивно докосна ръката му.
— И онова, което видяхме, Морган Лех, от височината на прохода в далечината отвъд наблюдателните огньове на Федерацията, но все пак толкова ясно, колкото те виждам теб самия, беше Паранор. Той е отново тук, Планинецо, възкръснал от миналото. Пар със сигурност го потвърди. Според него това значи, че Уокър Бо е успял!
После тя отново стана потисната и описа пътуването им назад през дефилето и тяхната фатална среща с Кол — по-скоро с онова, в което Кол се бе превърнал, загърнат в онова странно, бляскаво Наметало, прегърбен и деформиран, сякаш костите му били пренаредени. Последвала схватка между двамата, при която силата на Меча на Шанара по някакъв начин се възвърнала и това открило на Пар истината за брат му, когото дотогава смятал за мъртъв.
— Той, разбира се, тръгна след Кол — каза накрая тя. — Какво друго би могъл да направи? Аз не исках да тръгва без мене, но нямах право да го спра — тя потърси очите на Морган. — Не съм сигурна като него, че това беше наистина Кол, но разбирам, че той трябва да установи, дали е той, или не, ако иска да намери спокойствие.
Морган кимна. Мислеше си, че Дамсон Рей бе дала твърде много от себе си, за да помогне на Пар Омсфорд, че бе рискувала повече, отколкото би рискувал който и да е друг освен него и Кол. Мислеше си също, че историята, която му разказа тя, приличаше на истина, изглеждашс правдива, като се имат предвид обстоятелствата. Съмненията, с които бе дошъл, започваха да го напускат. Упоритостта, с която Пар бе търсил Меча на Шанара, му бе свойствена, както и това, че бе тръгнал да открие своя брат. Проблемът сега беше, че Пар е по-самотен от когато и да било и Морган още веднъж осъзна, че не е успял достатъчно да помогне на приятеля си. Почувства, че Дамсон го изучава с упорит, изпитателен поглед и подозренията му отново се върнаха. Дали бе приятелката, за която я смяташе Пар или врагът, от когото така отчаяно се стремеше да избяга? Вярно, заради нея Пар толкова често се е озовавал на косъм от опасността, заради нея Шадуините на няколко пъти са можели да го заловят. Но нима не се дължеше на нея и това, че беше успял да избяга?