Той можеше да й се довери и неочаквано за себе си разбра, че всъщност има нужда да говори за всичко това. Седна върху един объл камък и двамата се загледаха към отсрещните канари. Тогава той започна своя разказ.
— Имаше едно момиче на име Кукнинг — той с усилие търсеше думите си. Замълча и си пое дълбоко дъх.
— Обичах я много.
Надяваше се, че тя няма да види сълзите в очите му.
Прекара нощта в края на горичката, сгушен в корените на стар бряст. Беше завит в одеялото си, сгънал пътното си наметало вместо възглавница. Тази импровизирана постеля не бе много удобна и той се събуди вдървен и замаян. Докато изтърсваше листата и праха от наметалото, му хрумна, че не беше виждал Мати Ро от снощи, дори и на вечеря. Сигурно защото бе твърде погълнат от плана си за спасяване на Падишар — този велик и възхитителен план, който на свежа глава му се струваше крайно нескопосен и лишен от здрав смисъл. Предишната вечер му се виждаше съвсем добър, но тази сутрин му изглеждаше направо отчайващ.
Но вече не можеше да се откаже. Чандос сигурно бе започнал приготовленията за пътуването до Тирс. Всякакви колебания бяха излишни.
Той се изтегна и се отправи към недалечното поточе, което ромолеше по камъните сред дърветата. Прохладната вода щеше да размърда мозъка му и да прогони съня от очите му. Беше разговарял с Дамсон Рей до късно след полунощ. Разказа й всичко за Куикнинг и за пътуването на север до Елдуист. Тя го изслуша без да го прекъсва и те се почувстваха много близки. Той изпита към нея по-голяма симпатия и доверие. Предишните му подозрения бяха изчезнали. Започна да разбира защо Пар Омсфорд и Падишар Крийл бяха рискували толкова много, за да я освободят. И той самият би го направил.
Но в отношението й към Равнинеца и водача на независимите си оставаше нещо, което тя не му казваше. Не предателство или лъжа, но имаше нещо премълчано. Тя му призна любовта си към Пар още в самото начало, но освен чувствата й към Равнинеца имаше и друго, което я бе накарало да се включи в акцията по отвличането Меча на Шанара от Шахтата. Морган не знаеше какво е то, но го чувстваше в нейния разказ, в начина, по който говореше за двамата мъже, в нейната непоколебима решителност да им помогне. На няколко пъти Морган беше на път да открие какво е то, но всеки път истината му се изплъзваше.
Във всеки случай почувства облекчение от това, че разказа на някого за Куикнинг, че бе дал израз на чувствата, които таеше от завръщането си насам. Тази нощ бе спал без кошмари под заслона на старото дърво, след като успя да облекчи за малко болката, която го измъчваше от седмици.
Чуваше как потокът тихо бълбука в тишината. Пресече поляната, промъкна се през гъстия храсталак и се озова пред самата Мати Ро.
Тя бе седнала на отсрещния бряг на потока, навила панталони и отпуснала босите си крака във водата. При появата му веднага скочи и се протегна за обувките си. Краката й се белнаха за миг и тутакси се скриха в сянката на тялото й. Но в този кратък миг той съвсем ясно ги видя. Бяха покрити с ужасни рани, пръстите липсваха или бяха деформирани до неузнаваемост. При рязкото движение, с което тя се обърна към него, черните й коси се разпиляха на светлината.
— Не гледай към мене — троснато промълви тя.
Той отмести поглед встрани, много притеснен.
— Съжалявам, не знаех, че си тук.
След известно колебание той тръгна към скалите, за да се отдалечи от потока. Не можеше да се отърси от мъчителната гледка на краката й.
— Няма защо да си тръгваш — провикна се след него тя и той спря. — Само… само за минутка.
Той изчака, загледан в дърветата. До тях започнаха да долитат гласове — тук смях, там бъбрене.
— Вече можеш да се обърнеш — каза тя и той я погледна отново, застанала край потока, пуснала панталоните си и обула обувки. — Извинявай, че така ти извиках.
Той сви рамене и приближи до нея.
— Е, аз не исках да те изненадвам. Просто съм сънен.
— Не е твоя вината.
Тя също, изглежда, се чувстваше неудобно.
Той коленичи край извора и започна да плиска лицето си. После се изми със сапун и се избърса с мека кърпа. Би могъл и да се окъпе, но не искаше да се бави. Чувстваше върху себе си погледа на момичето, което го наблюдаваше, тихо като сянка, отстрани.