Може би по-скоро Главният преследвач знаеше, че Мечът не може да служи на един Шадуин.
— Ами Аланон? Нима той не е можел да знае за една такава връзка? Защо ще ме праща да търся Меча, ако не мога да го използвам?
Падишар, разбира се, не можеше да отговори на нито един от тези въпроси и няколко минути двамата просто останаха загледани един в друг. После едрият мъж каза:
— Моите съболезнования за брат ти.
Пар моментално отмести очи, после отново погледна към него:
— Дамсон ми помогна да… — той си пое дълбоко дъх. — да понеса болката, която ми се струваше непоносима. — Усмихна се иронично. — Обичам я, Падишар. Трябва да си я върна.
Падишар кимна.
— Ако изобщо е изчезнала, момко. Не знаем нищо със сигурност.
Звучеше неуверено и погледът му бе загрижен и разсеян.
— Едва понесох загубата на Кол. Не мога повече.
Пар упорито го гледаше в очите.
— Зная. Ще ти я върна, обещавам ти.
Падишар се протегна към каната с бира, наля си доста и се досети да сипе малко и на Пар. Изпи чашата си на един дъх и бавно я остави на масата. На Пар не му се говореше повече за всичко това.
— Кажи какво става с Морган — тихо предложи той.
— А, Планинеца ли — лицето на Падишар светна. — Той ми спаси живота в Шахтата, когато вие с брат ти избягахте. После при Джут ме спаси още веднаж. Лоша работа беше.
И той продължи да разказва — как се бе счупил Мечът на Лех, докато бягаха от Шахтата и Шадуините, как Федерацията ги бе преследвала до Джут и ги бе обкръжила, как бяха дошли Пълзачите, как Морган разбра, ме Тийл е Шадуин, как тримата с Планинеца и Стеф я бяха гонили чак до пещерите отвъд Джут, където Морган сам се бе изправил срещу Тийл и с малкото останала сила в счупения му Меч бе успял да я унищожи, как независимите се бяха изплъзнали от обсадата на Федерацията и как подир туй Морган се бе разделил с тях, за да отиде обратно в Кулхавен при Дуорфите и да изпълни последната молба на Стеф.
— Дадох му дума да те намеря — завърши Падишар. — Но първо трябваше да се крия в Огноръбия край, докато ми зарасне счупената ръка. Шест седмици. Още ме наболява, но гледам да не си личи. Трябваше да се срещнем с Аксхайнд и неговите Скални Тролове в Джанисън преди две седмици, но то не станаха две, а осем — той въздъхна. — Толкова време загубихме, като че ли имаме кой знае колко. Една крачка напред, две назад. Както и да е, оздравях най-после, та да мога да мога да те намеря — той сухо се изсмя. — Хич не ми беше лесно. Където и да те търсех, все се натъквах на Федерацията.
— Значи смяташ, че е Тийл? — запита Пар. Другият кимна.
— Няма кой да е друг. Убила е Бурсука след като му обсебила ума и се е добрала до тайните му. Ние вярвахме на Бурсука, той знаеше всичките ни скривалища. Като Шадуин, Тийл е могла да извлече тази информация от съзнанието му. — Той плю. — Мръсни чудовища! И Ример Дал ще ти се прави на приятел! Що за лъжи!
Или нещо по-лошо — истини, помисли си Пар, но нищо не каза. Пар се страхуваше, че Главният преследвач, който направи опит да се сближи с него, е могъл да проникне в собствените му тайни — дори и в онези, в които не е бил непосредствено посветен, тайните на приятелите и съмишлениците му.
Това бе чудовищна мисъл. Невероятно чудовищна. Но нима всичко, с което се бе сблъскал през последните седмици, не беше също толкова чудовищно?
Най-добре да се приеме, че всичко е работа на Тийл, каза си той.
— За всеки случай, откакто се установихме в Огноръбия край, изпратих разузнавачи да следят постоянно, защото Бурсука знаеше и за него, а значи знаят и Шадуините — продължаваше Падишар. — Но засега нищо. Подир седмица ще се срещнем с Троловете и ако те склонят да се присъединят към нас, ще разполагаме със значителна армия. Това значи начало на истинска съпротива, пожар, който да унищожи Федерацията до основи и да ни направи най-сетне наистина свободни.
— Още ли сте край Джанисън? — запита Пар, зампислен за други неща.
— Тръгваме веднага, щом се върнем заедно с теб. И с Дамсон — веднага добави той. — За една седмица ще успеем.
Не звучеше много убедително.
— Но нали Морган още не се е върнал? — попита Пар.
Падишар бавно поклати глава.
— Не се тревожи за приятеля си, момко. Той е як като мечка и бърз като заек. А е и решителен. При всички случаи ще се оправи. Не след дълго ще се видим с него.
Колкото и да бе странно, Пар беше склонен да се съгласи. Ако имаше някой, способен да се измъкне от всякаква каша, това беше Морган Лех. Представи си умния поглед на своя приятел, вечната му усмивка, леката опърничавост в интонацията и изведнаж почувства страшна липса. Още един човек, когото бе изгубил по пътя, който му бе отнет като излишен багаж. А може би и приятелите, и брат му в един или друг момент бяха пожертвали живота си заради него. А той какво им бе дал в замяна? Какво беше направил, за да оправдае жертвата им?