— Докато карах насам, знаех, че ще ми отговориш така — почти небрежно подметна Кийт. — Обаче те познавам по-добре, отколкото си мислиш. — Размаха бутилката към нея и продължи: — Преди време не бях сигурен дали изобщо те познавам, но през последните няколко години това се промени. Отглеждането на едно дете сплотява съпрузите, не мислиш ли?
Бет не отговори.
— Затова съм тук, знаеш ли. Заради Бен. Защото искам най-доброто за него, а в момента не съм сигурен, че си способна да разсъждаваш ясно за това. — Той пристъпи към нея и отново отпи голяма глътка бира. Бутилката вече беше почти празна. Клейтън изтри уста с опакото на дланта си и продължи: — Виж, знам, че отношенията помежду ни невинаги са били идеални, а това не е добре за Бен. Той трябва да знае, че ние още се разбираме, че сме близки приятели. Не мислиш ли, че за него би било полезен урок да разбере, че макар родителите му да са разведени, могат да останат приятели?
Никак не ѝ харесваше този несвързан монолог, но се страхуваше да го прекъсне. Този Кийт Клейтън беше различен… опасен.
— Според мен е важно — продължи той и пристъпи още малко към нея. — Всъщност не се сещам за нищо по-важно.
— Не се приближавай — предупреди го тя.
— Няма да стане — скастри я той. — Ти не разсъждаваш ясно през последните няколко дни.
Кийт продължи да се приближава, а Бет се плъзна още по-назад по шкафовете, като се стараеше да остане с лице към него.
— Не се приближавай. Предупреждавам те!
Той обаче не спря, вперил празния си поглед в нея.
— Разбираш ли какво имам предвид? Държиш се така, все едно ще те нараня, а аз никога не бих те наранил. Би трябвало вече да си го научила.
— Ти си луд!
— Не, не съм. Може и да съм малко ядосан, но не съм луд. — Когато отново се усмихна, погледът му вече не беше празен и стомахът ѝ се сви. Той продължи: — Знаеш ли, че въпреки всичко, на което ме подложи, все още мисля, че си красива?
На Бет не ѝ допаднаха думите му. Ама никак. Вече беше стигнала до ъгъла и нямаше накъде да отстъпва повече.
— Просто престани! Бен е горе, а баба ще се върне всеки момент…
— Искам само една целувка, какво толкова!
Май не го беше чула добре!
— Целувка ли? — повтори Бет.
— Засега. Само целувка. За доброто старо време. После си тръгвам. Веднага се махам. Обещавам ти.
— Няма да те целуна — отвърна тя слисана.
Той вече беше застанал точно пред нея.
— Напротив. А по-късно ще направиш и други неща. Но засега ми стига и една целувка.
Бет изви гръб в опита да не го доближава.
— Моля те, Кийт, не искам това. Не искам да те целувам.
— Ще го преодолееш — заяви той. Наклони се към нея, но тя се отдръпна. Стисна я за ръцете. Докато устните му се доближаваха, Бет чу оглушителното туптене на сърцето си.
— Причиняваш ми болка — задъхано каза.
— Ето какво, Бет — прошепна той и тя усети топлия му дъх на тила си, — щом не искаш да ме целунеш, добре. Ще го приема. Обаче реших, че искам двамата с теб да бъдем повече от приятели.
— Махай се! — изсъска тя.
Кийт се изхили и я пусна.
— Добре — каза и отстъпи назад. — Няма проблем. Ще си тръгна, но ще ти обясня какво ще се случи, ако не измисля някакво решение.
— Просто се махай! — изкрещя тя.
— Мисля, че от време на време трябва да излизаме… на среща. Не приемам отказ.
Бет цялата настръхна от начина, по който той произнесе думата «среща». Не можеше да повярва на ушите си.
— След всичко, което ти казах за Телбод — додаде Кийт, — ти къде отиде днес? В неговата къща. Огромна грешка — поклати глава. — Виж, много лесно мога да скалъпя обвинение, че те преследва и че е маниак. И двете неща го правят много опасен, но явно ти пренебрегваш този факт. Поради което пък е опасно Бен да живее с теб.
Лицето му беше безизразно. Бет беше като парализирана от думите му.
— Никак не ми се ще да стигаме до съд и да разгласяваме какви ги вършиш, но ще го направя. И не се съмнявам, че този път ще ми дадат пълно попечителство над Бен.
— Няма да посмееш — прошепна тя.
— Ще го направя, освен ако… — Видимото удоволствие, с което говореше Кийт, правеше думите му още по-ужасяващи. Той млъкна, за да ѝ даде възможност да осмисли чутото, после отново заговори назидателно като стар професор: — Нека се уверя, че ме разбираш. Първо, казваш на Телбод, че повече никога не искам да го виждам. После го молиш да напусне града. А след това двамата с теб излизаме на среща. Заради доброто старо време. Или ще се подчиниш, или Бен идва да живее при мен.
— Няма да живея при теб! — разнесе се тихичко гласче откъм прага на кухнята.
Погледът на Бет се плъзна покрай Кийт и се спря на ужасеното изражение на Бен, който заотстъпва назад: