— Няма да го направя!
Момчето се обърна и хукна, затръшна входната врата зад гърба си и се затича в дъжда.
Трийсет и седма глава
Клейтън
Бет се помъчи да мине покрай Клейтън, но той отново я стисна за ръката.
— Още не сме приключили — изръмжа. Не възнамеряваше да я пусне, преди да се увери, че го е разбрала.
— Той изтича навън!
— Нищо му няма. Искам да съм сигурен, че си наясно какви ще бъдат отношенията ни.
Без никакво колебание Бет го зашлеви със свободната си ръка и той политна назад. Пусна я и тя го изблъска с всички сили.
— Разкарай се оттук, по дяволите! — кресна му. Щом Кийт стъпи здраво на краката си, Елизабет отново го блъсна в гърдите. — До гуша ми дойде ти и семейството ти да ми нареждате какво мога и какво не мога да правя. Повече няма да го търпя!
— Толкова по-зле — отговори той спокойно. — Нямаш избор. Няма да допусна Бен да припари до гаджето ти.
Вместо да му отговори, тя го изблъска, сякаш ѝ беше писнало да го слуша, и се отдалечи.
— Къде отиваш? — попита той. — Не сме приключили.
Тя профуча през дневната:
— Отивам да намеря Бен.
— Това е просто дъжд!
— Вали силно, ако не си забелязал!
Кийт я проследи как тя изтича навън на верандата. И той като нея очакваше Бен да е там, но кой знае защо Бет се озърна и изчезна от погледа му. Проблесна мълния и след миг се разнесе гръмотевица. Близо. Твърде близо. Клейтън се приближи към вратата и забеляза, че Бет е поела към края на имота и оглежда двора. В този момент към нея с чадър се приближи баба ѝ.
— Виждала ли си Бен? — провикна се неочаквано Бет.
— Не — отговори баба ѝ. — Току-що идвам. Какво става? — Тя се закова на място, когато забеляза Клейтън. — Какво става тук? — отново попита тя настойчиво.
— Той не мина ли покрай теб? — попита внучката ѝ и рязко хукна към стълбите.
— Голяма работа — обади се Кийт, който искаше да доведе докрай разговора си с Бет. — Бен ще се върне…
Бет се закова на място и се обърна към него. Кийт веднага забеляза, че на мястото на гнева ѝ се е появил ужас. Изведнъж ревът на бурята сякаш се отдръпна някъде далеч.
— Какво има? — попита той.
— Къщичката на дървото…
Клейтън осъзна думите ѝ на секундата и двамата хукнаха към гората…
Трийсет и осма глава
Тиболт, Бет, Клейтън
Тиболт най-сетне се добра до алеята пред кучкарника с натежали ботуши. Зевс подтичваше до него, забавян леко от дълбоката до глезените вода. Отпред Логан видя колата и пикапа, а до тях — джип. Когато наближи, полицейската лампа му подсказа, че Клейтън е в къщата.
Въпреки изтощението Логан се хвърли напред, шляпайки през локвите. Зевс пореше водата като делфин, който скача над вълните. Колкото по-бързо тичаше Тиболт, толкова по-дълго му се струваше разстоянието, но най-сетне подмина канцеларията на кучкарника и зави към къщата. Едва тогава забеляза бабчето на верандата, насочила фенерче към гората.
Дори отдалеч изглеждаше паникьосана.
— Бабче! — провикна се той, но тя не го чу заради рева на бурята. След малко обаче явно доловила приближаването му, се обърна към него и го освети с фенерчето.
— Тиболт?
Той с огромно усилие извървя последните няколко крачки. Дъждът плющеше край него и в мрака вече не се виждаше почти нищо. Забави крачка, за да си поеме дъх.
— Какво се случи? — провикна се той.
— Бен избяга! — викна тя в отговор.
— Как така избяга? Какво стана?
— Не знам! — проплака жената. — Клейтън беше тук, Бет излезе да търси Бен, а после двамата хукнаха към потока. Чух да споменават къщичката на дървото.
Само след миг Тиболт тичаше към гората, придружен от Зевс.
Заради вятъра и дъжда клоните изподраха лицата и ръцете им. Пътеката беше препречена от десетки паднали дървета, затова Бет и Кийт се промъкваха през клоните и увивните растения. Тя на два пъти се спъна и падна, зад себе си чуваше как Кийт също пада. Калта беше гъста и лепкава. Някъде по средата на пътя до къщичката едната обувка на Бет се изхлузи, но това не я спря.
Къщичката на дървото. Мостът. Пороят. Не повърна само заради притока на адреналин и страх. Представяше си как синът ѝ стои на моста, а той неочаквано се продънва.
Тя се препъна отново в един полуизгнил ствол и усети пронизваща болка в стъпалото. Изправи се възможно най-бързо и се помъчи да не обръща внимание на болката, но щом стъпи, отново се строполи на земята.
Кийт вече я бе настигнал и я изправи, без да каже нито дума. Обгърна кръста ѝ с ръка и я помъкна напред.
И двамата съзнаваха, че Бен е в опасност.